Неговият сътрудник, двадесет и пет годишен възпитаник на харвардския юридически факултет на име Филип Мънроу, се поколеба преди да отговори. Не бе сигурен дали въпросът не е реторичен. Холмс се размърда на стола си и погледна Мънроу през дебелите стъкла на очилата си.
— Хм, не, господине, не знаех — отвърна младежът.
Холмс кимна.
— Смятат ни за брутални необразовани варвари. За селяндури, които се наливат с бира и по някаква ирония на съдбата са сложили ръце върху най-мощните оръжия на света. И поради тази причина са станали световен лидер. Французите негодуват. По дяволите, те дори вече не са пълен член на НАТО, защото си мислят, че в противен случай ще увековечат влиянието на Съединените щати в Европа.
Дипломатът се подсмихна. Спомняше си 1966 г., когато Франция бе напуснала обединеното военно командване, защото не искаше френското ядрено оръжие да бъде поставено под шапката на НАТО, а оттук и под американски контрол. Навремето френският президент Шарл дьо Гол направо беше заявил, че НАТО е „американска организация“. Днес Франция пазеше мястото си в Северноатлантическия съвет на НАТО, просто за да държи нещата под око.
— Познавам неколцина души, които са съгласни с тях — отвърна Мънроу. — Учени, икономисти. Хора, които твърдят, че целта на НАТО е точно такава. Да увековечи нашето влияние в Европа.
Холмс отново се усмихна. Мънроу бе ценен сътрудник. Образован и пламенен либерал, той беше от хората, с които можеш да проведеш философски спор на чаша кафе. От онези, които се бореха за по-добър свят, макар да нямаха абсолютно никакъв опит в настоящия. Холмс нямаше нищо против. Всъщност, Мънроу му действаше ободряващо.
— Но какво смяташ ти, Фил? — попита той.
Младежът не отговори веднага.
— По отношение на отбраната, НАТО прави европейските страни икономически и технологично зависими от Съединените щати — каза Мънроу накрая. — Даже високо развитите държави като Франция и Англия знаят, че ако искат най-доброто оръжие, трябва да се обърнат към нас. И това им оставя две възможности — да почукат на вратата ни с шапка в ръка или да се присъединят към НАТО. Доколкото ми е известно, Съединените щати не са продали нито една ракетна система „Пейтриът“ на страна извън Северноатлантическия пакт. Така че, да, смятам, че НАТО наистина ще увековечи влиянието ни в Европа.
— Отличен анализ, Фил. Но те уверявам, че проблемът е много по-сериозен. Всъщност толкова сериозен, че според Белия дом националната сигурност на Съединените щати зависи от това. Ние искаме да поддържаме влиянието си в Европа, Фил, икономически и особено технологично. Франция, от друга страна, иска да загубим това влияние. И през последните десет години водят активна политика в тази насока.
— Например? — попита Мънроу.
— Знаеш ли, че именно Франция беше основната сила, която стоеше зад създаването на Европейския съюз?
— Ами, не. Мислех, че…
— Знаеш ли, че именно Франция беше основната сила, която стоеше зад Европейската харта за отбраната?
— Не — призна Мънроу след малко.
— Знаеш ли, че именно Франция субсидира Европейската космическа агенция, така че ЕКА да може да предлага далеч по-ниски цени за извеждане на сателити в орбита, отколкото НАСА?
— Не, не знаех.
Холмс се завъртя на стола си и погледна Мънроу.
— Синко, през последните десет години Франция се опитва да обедини Европа както никога досега. Те го наричат регионална гордост. Ние го наричаме опит да кажат на европейските народи, че вече не се нуждаят от Америка.
— А дали Европа наистина се нуждае от Америка? — попита Мънроу. Многозначителен въпрос.
Холмс изкриви уста в усмивка.
— Докато оръжията им не достигнат равнището на нашите, да, нуждаят се от нас. Нашата военна техника е трън в очите на Франция. Не могат да се сравняват с нея. Ние сме твърде далеч пред тях. И това ги вбесява.
А докато сме пред тях, те знаят, че нямат друг избор, освен да ни следват. Но — Холмс повдигна показалец, — щом пипнат нещо ново, щом създадат нещо, което превъзхожда нашата техника, тогава, струва ми се, положението ще се промени.
Вече не е шейсет и шеста година. Нещата са различни. Светът е различен. Ако сега французите излязат от НАТО, мисля, че половината от останалите европейски държави в Организацията ще я последват.
В този момент вратата се отвори и френската делегация се върна в залата, водена от Пиер Дюфресне.
Докато френските делегати заемаха местата си, Холмс се наведе към Мънроу.
— Най-много обаче ме безпокои вероятността французите да са по-близо до това откритие, отколкото смятаме. Само ги погледни. Вече четири пъти прекъсват заседанието. Знаеш ли какво значи това?