Реншоу и Кърсти спяха в каютата на Уолш. Уенди си играеше на воля в басейна за подготовка на водолази.
Самият Скофийлд бе взел горещ душ и се беше преоблякъл по анцуг. Санитарите се бяха погрижили за раните и счупеното му ребро. Бяха му казали, че когато се върне в Щатите, ще се нуждае от лечение, но засега болкоуспокоителните щели да свършат работа.
Когато се качи на мостика, Уолш му каза, че току-що са се обадили от „Макмърдо“. В станцията пристигнал очукан снегоход. С него дошли петима души — един морски пехотинец и четирима учени, които твърдели, че идват от полярната станция „Уилкс“.
Скофийлд поклати глава и се усмихна. Срамежливият бе успял.
После Уолш поиска лейтенантът да му изложи събитията от последното денонощие. Шейн му разказа всичко — за французите и британците, за ГРК и Силуета. Разказа му дори за помощта, която получил от мъртъв морски пехотинец на име Андрю Трент.
Капитанът на „Уосп“ смаяно мълчеше. Скофийлд отново отпи от кафето си и погледна през наклонените панорамни прозорци на мостика. В палубата до кърмата зееше дупка.
Разбира се, Уолш прие извинението му за нанесените щети. И без това не харесваше адмирал Клейтън. Копелето беше поело командването на самолетоносача, а никой капитан не обичаше това. И после, когато научи за преживяванията на Шейн с ГРК в полярната станция, не изпитваше никакво състрадание нито към Клейтън, нито към другите предатели.
Докато се взираше в дупката на самолетната палуба, Скофийлд отново се замисли за операцията и за морските пехотинци, които бе изгубил, за приятелите, загинали в този глупав поход.
— Хм, господин капитан — каза един млад мичман. Уолш и Шейн едновременно се обърнаха. Мичманът седеше пред радиопулта в съседното помещение. — Приемем нещо много странно…
— Какво? — попита капитанът. Двамата със Скофийлд отидоха при радиста.
— Изглежда е някакъв транспондер. Идва от място, близо до брега на Антарктида. Излъчва действащ кодов сигнал на морската пехота.
Лейтенантът погледна пулта. На компютърния екран се разстилаше карта. Точно край антарктическия бряг мигаше червена точка, обозначена с номер: 05.
Той свъси вежди. Когато с Реншоу се бяха озовали на айсберга, Шейн беше включил собствената си сателитната локализираща система. Като взводен командир, неговият транспондерен код бе „01“. Този на Змия беше „02“, а на Книга — „03“. С други думи, кодовете се определяха по старшинство.
Скофийлд се опита да си спомни кой е „05“.
— Мамка му! — възкликна той. — Това е Майка!
„Уосп“ плаваше срещу изгряващото слънце.
Веднага щом Скофийлд разбра на кого е транспондерния сигнал, Джак Уолш се обади в „Макмърдо“. Морските пехотинци в станцията — надеждни морски пехотинци — пратиха патрулен кораб да прибере Нюман.
Един ден по-късно, когато „Уосп“ навлизаше в Тихия океан, от патрулния кораб съобщиха, че са открили Майката на айсберг точно край брега. Екипажът — всичките в херметични противорадиационни костюми — я бил намерил в някаква стара станция, погребана в айсберга.
Капитанът на патрулния кораб каза, че Нюман била измръзнала и получила радиационна болест от тежките частици. Наложило се да я упоят.
После Скофийлд чу друг глас. Женски глас, който викаше:
— Той ли е? Плашилото ли е?
Майката.
След грубоватите встъпителни любезности тя му разказа, че се скрила в асансьорната шахта и изпаднала в безсъзнание. Събудила я стрелбата на тюлените при влизането им в „Уилкс“. Няколко минути по-късно чула разговора на Скофийлд с Роуч и научила за ядрената ракета.
Докато тюлените били в станцията, тя изпълзяла от шахтата и отишла при басейна, като по пътя взела от склада две опаковки метадон. Когато излязла на платформата, Нюман видяла тридесетгодишния акваланг на Реншоу, все още завързан за някакъв кабел.
Стоманеното въже я отвело — с помощта на последната британска подводна шейна — чак до „Литъл Америка IV“ на километър и половина от брега.
Скофийлд бе удивен. Поздрави Майката с чудотворното избавление и й обеща да я чака в Пърл Харбър. Докато я отвеждаха, лейтенантът я чу да вика:
— И си спомням, че ме целуна! Сваляч такъв!
Шейн се засмя.
Пет дни по-късно „Уосп“ пристана в Пърл Харбър.
На пристанището ги очакваха телевизионни камери. Преди два дни чартърен самолет, изпълняващ полет над южния Пасифик, беше забелязал кораба и дупката в палубата. Един от пилотите я бе снимал с видеокамера. Всички новинарски канали бяха излъчили кадрите и сега нямаха търпение да научат какво се е случило.