— Точно така — каза главният сержант, прочел мислите му. — Ти беше на ремонт в Сидни, когато „Шрийвпорт“ засече сигнала от „Уилкс“. И тогава някакъв цивилен тъпанар те прати там.
Наистина. Заместник-министърът на отбраната му бе наредил по телефона да отиде в „Уилкс“ и да охранява космическия кораб.
— Плашило — продължи Козловски, — Групата за разузнавателно координиране не е създадена, за да убива американски войници. Тя съществува, за да пази американците…
— От какво, от истината ли? — прекъсна го Скофийлд.
— Можехме да пратим наша пехотна част шест часа след пристигането ти в станцията. Те щяха да се справят с французите и нямаше да загине нито един американски войник. — Козловски поклати глава. — Но не, ти случайно се оказа наблизо. И тъкмо затова внедряваме наши хора в части като твоята. В един идеален свят, ГРК щеше да пристигне първа. Но ако това не е възможно, ние се грижим разузнавателните взводове да са попълнени със съответния личен състав като гаранция срещу изтичането на информация. Заради националната сигурност, разбира се.
— Вие избивате собствените си сънародници — не отстъпваше Скофийлд.
— Плашило, това не биваше да се случва. Ти се озова на неподходящото място в неподходящото време. Ако не друго, поне прекалено бързо стигна до „Уилкс“. Ако всичко беше протекло както трябва, сега нямаше да се наложи да те убия.
Буикът спря пред портала на пристанището. Шофьорът свали прозореца и проведе кратък разговор с охраната.
Внезапно вратата откъм Козловски се отвори и един военен полицай насочи пистолета си към главата му.
— Бихте ли слезли от колата?
Козловски се навъси.
— Имаш ли представа с кого говориш, синко?
— Не, той няма — отговори му друг глас. — Но аз имам.
Зад полицая се появи Джак Уолш.
Напълно объркани, Шейн, Кърсти и Реншоу слязоха от буика. Автомобилът бе обкръжен от военни полицаи, насочили оръжията си напред.
Скофийлд погледна Уолш.
— Какво става? Как разбра?
— Струва ми се, че си имаш ангел-хранител — кимна назад капитанът.
Шейн се обърна и потърси познато лице.
И го видя.
На десетина метра зад обръча военни полицаи около буика, с пъхнати в джобовете ръце стоеше Андрю Трент.
Докато отвеждаха Козловски и шофьора с белезници, Скофийлд отиде при Трент.
Заедно с приятеля му бяха още двама непознати. Трент ги представи като Пит и Алисън Камерън, репортери от „Уошингтън Поуст“.
Шейн попита какво се е случило и Трент му обясни. Преди няколко дни видял по телевизията аматьорския видеозапис от „Уосп“. Веднага разбрал, че дупката е от ракета. И когато научил, че корабът се връща в Пърл Харбър — „от учение в Южния океан“ — взел самолет за Хавай.
Репортерите дошли с него. Защото, ако по някаква случайност Шейн Скофийлд или който и да е друг оцелял от полярната станция „Уйлкс“ е на борда на „Уосп“, щели да получат сензационен материал.
Ала когато стигнали на пристанището, Трент видял Чък Козловски да стои до син буик. И се вцепенил. Зачудил се защо главният сержант е там. Усъмнил се, че ГРК е победила — като в Перу — и Козловски е дошъл да поздрави предателите. Защото, ако Скофийлд е оцелял, Групата със сигурност щяла да го елиминира.
Когато видели лейтенанта да слиза от кораба и да се качва в буика, Трент и двамата репортери се обърнали към единствения човек, способен да се справи с Чък Козловски.
Джак Уолш.
— Кой можеше да си го помисли? — каза приближилият се към тях капитан. — Стоя на мостика на опустошения си кораб и си върша работата, когато пристига радистът и ми казва, че някакъв тип искал да говори с мен по външната линия. Било нещо спешно за лейтенант Скофийлд. И името му било Андрю Трент. — Уолш се усмихна. — Реших, че трябва да се обадя.
Скофийлд изумено поклати глава.
— Преживял си много — прегърна го през рамо Трент.
— Някой път трябва да ми разкажеш за Перу — отвърна Шейн.
— Ще ти разкажа, непременно. Но първо имам едно предложение. Нещо против да се появиш на първа страница на „Уошингтън Поуст“?
Скофийлд просто се усмихна.
На 23 юни, два дни след пристигането на „Уосп“ в Пърл Харбър, „Уошингтън Поуст“ публикува на първа страница материал и снимка, показваща Шейн Скофийлд и Андрю Трент, държащи помежду си предишния брой на вестника. Отдолу бяха поместени факсимилета от официалните им смъртни актове, издадени от морската пехота на САЩ. Смъртният акт на Скофийлд бе отпреди три дни, този на Трент — отпреди повече от година.