Заглавието гласеше:
Репортажът за събитията в полярната станция „Уилкс“ — на цели три страници — беше написан от Питър и Алисън Камерън.
В други статии се разказваше за ГРК и системното внедряване на агенти в елитните бойни части, университетите и частни компании. През следващите шест седмици хората на ГРК бяха издирени в съответните поделения, институции и фирми и им бяха предявени различни обвинения в шпионаж.
Вестниците и телевизионните канали обаче не споменаха нито дума за присъствието на френските и британските войници в „Уилкс“.
В таблоидите изобилстваха слухове за други страни, пратили свои части в полярната станция — Ирак, Китай, дори Бразилия.
В някои среди се твърдеше, че „Уошингтън Поуст“ знаел точно кои са били в „Уилкс“. Един от конкуретните вестници стигна дотам, че публикува съобщение, според което самият президент изненадващо посетил Катрин Греъм, прочутата собственичка на „Поуст“, и я помолил заради американските дипломатически отношения да не съобщава държавите, участвали в събитията. Слухът остана непотвърден.
„Поуст“ обаче не спомена нищо за Великобритания и Франция.
Беше съобщено, че в Антарктида наистина е имало сражение, но упорито се заявяваше, че не било известно кои сили са го водили. Наричаха ги „неизвестните противници“.
Във всеки случай, събитията в полярната станция „Уилкс“ привличаха вниманието на медиите в продължение на цели шест седмици, преди да бъдат забравени.
Конференцията на НАТО във Вашингтон свърши няколко дни след завръщането на „Уосп“.
Всички телевизионни канали и вестници показаха усмихнатите лица на американските, британските и френските делегати, застанали на стъпалата на Капитолия, ръкуващи се пред националните си флагове и заявявайки, че съюзът е продължен с още двадесет години.
Цитираше се изказването на френския представител, мосю Пиер Дюфресне: „Това е най-здравият съюз на земята“. На въпроса на какво се дължи това, той бе отговорил: „От нашето искрено приятелство“.
Либи Гант лежеше в самостоятелната си стая в болницата на военноморския флот в Пърл Харбър. През прозореца се процеждаха слънчевите лъчи и огряваха леглото. Гант все още беше в кома.
— Либи? Либи? — проникна в съзнанието й женски глас.
Тя бавно отвори очи и видя сестра си Денийз да стои до нея.
Денийз се усмихна.
— Здрасти, спяща красавице.
Гант положи усилие да вдигне клепачите си докрай.
— Здрасти.
— Имаш гостенин — каза сестра й.
— Какво?
Денийз кимна наляво. Либи погледна и видя Скофийлд, който спеше на стола до прозореца.
Огледалните очила бяха вдигнати над челото му и разкриваха очите му, с двата прорязващи ги белега.
— Тук е откакто му оправиха реброто — прошепна Денийз. — Не искаше да си тръгне, докато не дойдеш в съзнание. Даде интервю за „Уошингтън Поуст“ и каза на останалите да дойдат, когато се свестиш.
Гант се усмихна, гледайки спящия Скофийлд.
ЕПИЛОГ
Край остров Санта Инес, Чили
30 ноември
Островът беше малък, един от стотиците, разположени на юг от Магелановия проток — на самия край на света.
Само осемстотин километра го деляха от Южните Шетландски острови и Антарктида.
Момчето се казваше Хосе и живееше в рибарско селце на западния бряг на острова. То се намираше край залив, който стариците наричаха La Bahia de la Aguila Plata, „Заливът на сребърния орел“.
Местните легенди разказваха, че преди много години, огромна сребърна птица с огнена опашка паднала в морето до залива. Орелът, твърдяха стариците, обидил Господ с бързината и красотата си, затова Той го запалил и го хвърлил в океана.
Хосе не вярваше на такива истории. Вече бе десетгодишен и ги смяташе за приказки, предназначени да плашат малките деца.
Днес беше ден за гмуркане и Хосе се готвеше да вади стриди, за които баща му щеше да му даде малко джобни пари.
Момчето се гмурна в морето и заплува надолу. В този следобеден час океанските течения идваха към острова. Хосе се надяваше с тях да дойдат и стридите.
Стигна до дъното и бързо откри първата стрида, ала забеляза и още нещо.
Малко парче пластмаса.
Детето го взе и пое обратно нагоре. Когато изплува на повърхността, Хосе разгледа странния правоъгълен предмет. Буквите бяха избелели, ала успя да разчете името:
„НАЙМАЙЪР“.