Щом си отговорите на втория въпрос, можете да продължите с третия: как ще му попречите?
Когато говореше за командването и ръководството, генералът постоянно наблягаше върху необходимостта от хладнокръвие и здрав разум. Разгневеният командир, действащ под влиянието на ярост или раздразнение, водел хората си към почти сигурна гибел.
— Като командири — беше казал Барнаби, — вие просто не можете да си позволите да сте разгневени.
Признавайки, че никой офицер не е застрахован от такива чувства, англичанинът бе предложил тристепенен тактически тест.
— Прилагайте го винаги, когато усетите, че се поддавате на гняв. Насочете ума си към неотложната работа.
Скоро ще забравите какво ви е вбесило и ще започнете да вършите онова, за което ви плащат.
И докато стоеше на прага на ниво В в студения, покрит с лед свят на полярната станция „Уилкс“, Шейн Скофийлд сякаш чу Тревър Барнаби да говори в главата му.
„Е, добре.
Каква е тяхната цел?
Те искат космическия кораб.
Как ще я постигнат?
Ще избият всички тук, ще присвоят кораба и ще го откарат във Франция, още преди някой да е разбрал за съществуването му.“
Дотук добре. Но имаш някакъв проблем. Какъв?…
Скофийлд се замисли. И изведнъж го осени.
Французите бяха пристигнали бързо.
Всъщност, толкова бързо, че бяха дошли в „Уилкс“ преди Съединените щати да успеят да пратят своя бойна част. Което означаваше, че по време на сигнала за помощ са се намирали близо до станцията.
„Френските войници са били в «Дюрвил», когато Аби Синклер е пратила сигнала.“
Но молбата за помощ не можеше да се предвиди. Ситуацията бе извънредна.
И тъкмо в това беше проблемът.
Картината започваше да се оформя. „Те са видели възможност и са решили да я използват…“
Французите бяха пратили командоси в „Дюмон Дюрвил“, навярно на някакво учение. Бойни действия в арктически условия или нещо подобно.
И тогава бяха засекли сигнала за помощ от „Уилкс“. И бяха разбрали, че една от елитните им бойни части е на по-малко от хиляда километра от извънземния космически кораб.
Евентуалната печалба беше очевидна: от непознатата техника през горивната система, до корпусната конструкция. А може би дори и оръжия.
Възможност, която се появява веднъж в живота, а оставаш завинаги в историята.
И ако французите наистина успееха, американското правителство нямаше как да надигне, вой в ООН и да заяви, че Франция е откраднала извънземен космически кораб, тъй като той изобщо не принадлежеше на САЩ.
Но френските командоси се бяха сблъскали с два проблема.
Първо: американските учени в „Уилкс“. Трябваше да ги елиминират. Не можеха да оставят свидетели.
Вторият проблем бе по-сериозен: Съединените щати със сигурност щяха да пратят разузнавателен взвод в полярната станция. Така че часовникът тиктакаше. Французите бяха осъзнали, че американските войници най-вероятно ще пристигнат в „Уилкс“ преди космическият кораб да е напуснал континента.
Което означаваше, че ще се стигне до битка.
Но френските командоси бяха тук по случайност. Не бяха разполагали нито с време, нито със средства да се подготвят за пълноценна атака. Преди да успее да избяга с кораба, малката им бойна част можеше да се сблъска с по-силен американски противник.
Нуждаеха се от план.
И затова се бяха престорили на учени, загрижени за своите съседи. Навярно с намерението да спечелят доверието на морските пехотинци и да ги избият в удобен момент. Блестяща стратегия за импровизирана и малобройна бойна част.
Което пък повдигаше друг въпрос: как щяха да измъкнат кораба от Антарктида?
Скофийлд реши, че отговорът може да почака. Първо трябваше да се справи със започналата битка. Затова отново се запита:
„Каква е тяхната цел?
Да елиминират нас и учените от «Уилкс».
Как ще я постигнат?
Не знам.
Как щях да я постигна аз?
Сигурно щях да се опитам да събера противниците на едно място. Това е много по-резултатно, отколкото да претърсвам цялата станция и да ги избивам един по един…“
— Граната! — извика Гант.
Скофийлд се върна в настоящето и видя малка черна граната, която прехвърли перилата на ниво А и се насочи към него. Шест подобни гранати полетяха към трите ледени тунела, които се разклоняваха на ниво Б.