Райли безпомощно гледаше, докато Холивуд се надигна и ужасено погледна назад към осколъчната враната.
Оставаха около две секунди.
Стомахът на сержанта се сви.
„Холивуд няма да успее.“
Точно пред Тод, на прага на единствената стая, до която евентуално можеше да се добере, двама учени отчаяно се мъчеха да се вмъкнат вътре. Единият буташе другия отзад, за да го накара да побърза.
Холивуд погледна към тях и разбра, че няма шанс да стигне до стаята. После се обърна към гранатата, спряла на по-малко от десет метра от него.
Последно завъртане и очите му срещнаха тези на Райли. Очи, изпълнени със страх. Очи на човек, който знае, че ще умре.
Защото нямаше къде да се скрие.
Трите гранати — една от северния и две от източния тунел — освободиха убийствената си ярост и Райли отскочи назад в мига, в който хиляди лъскави метални парчета профучаха покрай него и в двете посоки.
Втора експлозия разтърси дебелата дървена врата и в нея се заби нова вълна от остри парченца.
Скофийлд и Гант бяха в дъното на стаята на ниво В, скрити зад преобърната алуминиева маса.
— Морски пехотинци, обадете се — извика ги лейтенантът.
По интеркома се разнесоха гласове, придружени от екот на автоматична стрелба.
— Тук Срамежливия! С мен са Крачун и Майка! Намираме се в северозападната част на ниво В! Обстрелват ни!
В слушалката на Скофийлд внезапно избухна пращене.
— … Книга… ивуд е улучен. Намирам се в… част… — Гласът му замлъкна и връзката прекъсна.
— Тук Монтана. С мен е Санта Крус. Все още сме на ниво А, но са ни приклещили.
— Господин лейтенант, тук Змия. Навън съм, в момента се приближавам към главния вход.
Нито дума от Холивуд. Мич Хийли и Самурай Лау вече бяха мъртви. Скофийлд пресметна наум. Ако и тримата бяха убити, оставаха само деветима морски пехотинци.
Той се замисли за французите. Отначало бяха дванадесет, плюс двамата учени. Змия беше казал, че е убил един навън, самият Скофийлд бе улучил втори на горния етаж. Това означаваше, че френските командоси са десет — включително двамата цивилни, където и да бяха те.
Мислите му се върнаха към действителността. Шейн погледна към голямата дървена врата, покрита с безброй сребърни шипчета.
Той се обърна към Гант.
— Не можем да останем тук.
— И аз така си мислех — спокойно отвърна тя.
Объркан от отговора й, Скофийлд я погледна. Либи мълчаливо посочи през рамо.
Лейтенантът за пръв път се озърна наоколо.
Приличаше на котелно помещение. По тавана минаваха черни тръби. Два големи бели цилиндъра, монтирани хоризонтално един върху друг, заемаха цялата дясна стена. Бяха дълги около три и половина метра и високи един и осемдесет.
И в средата на всеки цилиндър имаше червена шестоъгълна лепенка с нарисуван пламък и черни букви:
ОПАСНОСТ
СИЛНО ЗАПАЛИМ ГАЗ L–5
Цилиндрите изглежда бяха свързани с компютъра на масата в задния ъгъл на стаята. Той бе включен, но в момента на екрана се виждаше скрийнсейвър: пищна блондинка в невероятно оскъден бански, предизвикателно излегната на тропически плаж.
Скофийлд бързо се приближи до компютъра. Сексапилното момиче му се нацупи.
— Може би по-късно — каза той и натисна един от клавишите. Скрийнсейвърът мигновено изчезна.
На негово място се появи цветна диаграма на петте етажа на станцията. Пет кръга изпълниха екрана — три отляво и два отдясно — в средата на всеки от които беше представена централната шахта, заобиколена от по-голям външен кръг, свързан с нея чрез четири прави тунела.
Извън външния коридор, а също между него и шахтата, бяха разположени помещения. Според легендата, различните им цветовете означаваха различните им температури, вариращи от –5,4° С до –1,2° С.
— Това е климатичната система — каза Гант, застанала до вратата. — „L–5“ означава, че използва хлоро-флуоро-въглероден газ. Трябва да е доста стара.
— Не се изненадвам — подметна Скофийлд. Той се приближи до Либи и натисна бравата.
После открехна вратата…
… тъкмо навреме, за да види черен предмет с големината на бейзболна топка, който летеше право към него.
След него оставаше следа от бял дим, която водеше към ниво А и разкриваше източника му: Петард, вдигнал своя FA-MAS с монтирана 40-милиметрова гранатохвъргачка.
Скофийлд отскочи настрани в мига, в който гранатата мина през тесния отвор, леко се издигна нагоре и се блъсна в задната стена на помещението.
— Навън! Бързо!
Гант вече тичаше към вратата, като в движение стреляше с автомата си.
Лейтенантът се втурна след нея и в следващия миг зад него се разнесе взрив. Под силата на ударната вълна, тежката, обсипана с шипове врата, изхвърча от пантите си и се завъртя на сто и осемдесет градуса, преди да се блъсне в ледената стена на външния коридор, точно до Скофийлд. От стаята изригна огромно огнено кълбо.