По интеркомите на каските им се разнесе гласът на Скофийлд:
— Тук Плашило. Виждам централната шахта. В момента в коридора няма противници. Преди малко забелязахме петима на вашия етаж, но сега всички са в тунелите.
На ниво А има още петима противникови войници и поне един от тях е въоръжен с четирийсетмилиметрова гранатохвъргачка. Когато излезете в коридора, ще ви прикрием отдолу. Монтана, Санта Крус? Там ли сте?
— Тук сме — отвърна сержант Лий.
— Още ли сте на ниво А?
— Да.
— Още ли сте приклещени?
— Работим по въпроса.
— Продължавайте. Привличайте огъня им. След десетина секунди трима наши излизат на открито на ниво Б.
— Няма проблем, Плашило.
— Благодаря, Плашило — каза Майка. — В момента влизаме в западния тунел. Приближаваме се към централната шахта.
В нишата на ниво В, Скофийлд отново включи микрофона си.
— Книга! Книга! Обади се!
Отговор не последва.
— Господи, Книга. Къде си?
В женската баня на ниво Б, Сара Хенслей рязко се завъртя при звука на отварящата се врата.
За миг ужасена си помисли, че влизат френски войници. Ала трясъкът идваше от съседното помещение.
„Французите са в мъжката баня!“
Със Сара бяха Кърсти, Аби Синклер и един геолог на име Уорън Конлън. Когато Бък Райли им нареди да се върнат по стаите си, четиримата се бяха вмъкнали тук. Конлън едва бе успял да затвори вратата, преди осколъчните гранати да избухнат в тунела.
Женската баня се намираше между външния тунел и централната шахта, в североизточната част на ниво Б. Тя имаше три врати: едната водеше към северния тунел, втората към външния коридор и третата към мъжката баня.
Откъм съседното помещение се разнесоха нови тътнежи.
Френските войници отваряха с ритници вратите на кабинките.
Сара затегли Кърсти към вратата, която водеше към северния тунел.
— Хайде, миличка, да бягаме.
Тя хвърли поглед през рамо.
Зад шестте душ-кабини се виждаше горната част на вратата, водеща към мъжката баня.
Все още беше затворена.
Французите щяха да се появят всеки момент.
Сара стисна бравата и се поколеба. Нямаше представа какво ги очаква навън.
— Сара! Какво правиш? Хайде! — отчаяно изсъска Уорън Конлън. Висок и слаб, той бе срамежлив, нервен човек. Сега беше направо ужасен.
— Добре, добре — отвърна тя и натисна бравата.
Разнесе се силен трясък и вратата на мъжката баня внезапно се отвори.
— Бягай! — извика геологът.
Стиснала Кърсти за ръка, Сара се втурна по северния тунел.
Едва бе направила няколко крачки, когато се закова на място…
… и се озова пред човек, насочил автомат право към челото й.
Мъжът наклони глава настрани.
— Господи! — Той сведе оръжието си. — Спокойно, спокойно — каза Бък Райли и се приближи до Сара и Кърсти. — Изкарахте ми акъла.
Аби Синклер и Уорън Конлън затръшнаха вратата след себе си.
— Вътре ли са? — кимна към женската баня сержантът.
— Да — потвърди Сара.
— Другите добре ли са? — глупаво попита геологът.
— Вече едва ли бързат да напуснат стаите си — отвърна Райли, докато оглеждаше тунела зад себе си. Откъм външния коридор ехтеше автоматична стрелба. Сара забеляза тънката струйка кръв, която се стичаше от раната на дясното му ухо. Самият Райли очевидно не я бе забелязал. От слушалката му стърчеше сребристо парче метал.
— Имаме малък проблем — съобщи им той. — Изгубих връзка с отряда. Няколко рикоширали шрапнела улучиха радиостанцията ми. Не чувам колегите си и те не могат да ме чуват.
Райли се обърна и погледна края на тунела, който водеше към външните коридори.
— Елате с мен — рече сержантът, провря се покрай Сара и ги поведе към централната шахта на полярната станция.
— Книга! — прошепна по микрофона си Скофийлд, без да откъсва очи от западния тунел на ниво Б. — Книга! Къде си? По дяволите.
— Не се ли обажда? — попита Гант.
— Засега не. — Двамата все още бяха в нишата на ниво В, в източната част на станцията, и напрегнато чакаха Срамежливия, Майка и Крачун да излязат от западния тунел.
Пръв се появи Симънс. Бързо, но предпазливо, вперил поглед през мерника, той описваше дъга със своя MP–5 в търсене на следи от противниците.
Щом го зърна, Скофийлд веднага откри огън към ниво А, за да принуди вражеските войници да се прикрият. Пет секунди по-късно го последва и Гант.