Очите на Скофийлд се разшириха.
„Газът продължава да изтича от цилиндрите. Скоро ще изпълни цялата станция…“
Тази мисъл го ужаси.
Полярната станция „Уилкс“ се беше превърнала в бомба.
Нужна й бе само една искра — или един изстрел — и тя мигновено щеше да избухне.
Нитовете на ниво Б започнаха да излизат от гнездата си.
Целият външен коридор гореше. Войници и цивилни с мъчителни викове се гърчеха на пода.
Приличаше на сцена от самия ад.
Тримата френски командоси от западната страна, онези, които бяха стреляли срещу Майка, Срамежливия и Крачун, първи бяха обгърнати в пламъци. Газът във въздуха около тях се беше възпламенил от изстрелите им.
Сега двама от тях лежаха на земята и крещяха. Третият отчаяно се блъскаше в ледената стена и се опитваше да угаси униформата си.
Майка и Срамежливият също горяха. До тях бе мъртвият Лейн. Неподвижното му тяло беше проснато в коридора и оранжевите пламъци бавно го поглъщаха.
Край изхода на северния тунел Бък Райли се мъчеше да угаси панталона на Аби Синклер, като я търкаляше по металния под. Сара Хенслей гасеше пламъците по гърба на розовата канадка на Кърсти. Уорън Конлън просто пищеше. Гореше косата му.
В този момент се разнесе смразяващ звук. Скърцане на огъваща се стомана.
Райли вдигна поглед от Аби.
— О, не — изпъшка той.
Скофийлд също се сепна от звука.
Поредица от триъгълни стоманени подпори придържаха външния коридор на ниво Б към ледената стена. Сега те бавно, почти незабележимо бяха започнали да се плъзгат навън. Дългите им нитове се бяха нагрели, топяха леда и се измъкваха от стената.
Нитовете затракаха по коридора на ниво В.
Един.
После два. Три.
Пет. Десет.
Навсякъде заваляха нитове. Внезапно в полярната станция се разнесе нов звук.
Типичното остро скърцане на огъващ се метал.
— Мамка му — възкликна Скофийлд. — Ще падне.
Коридорът на ниво Б се откъсна и отнесе със себе си всички, които бяха там.
Отделни участъци от коридора обаче останаха закрепени за ледените стени. Огъването им спря също толкова рязко, колкото беше започнало и те увиснаха, наклонени под четиридесет и пет градуса.
Единадесет цивилни и войници полетяха в централната шахта.
Падаха цели петнадесет метра.
Докато не стигнаха до долу.
Във водата.
В басейна.
Сара Хенслей потъна.
Край лицето й се стрелнаха мехурчета и светът внезапно утихна.
Студ. Обгърна я абсолютен, безмилостен студ.
И изведнъж чу звуци.
Звуци, които нарушиха призрачната подводна тишина — поредица от приглушени плясъци наблизо. Другите бяха паднали в басейна след нея.
Завесата от мехурчета пред очите й постепенно започна да се разпръсква и Сара различи няколко необикновено големи фигури, които кръжаха наоколо й.
Големи черни фигури.
Те се носеха в ледената вода, ужасяващи с размерите си. В този момент пред лицето й се появи огромна уста, пълна с остри като бръсначи зъби.
Изпълни я вцепеняващ страх.
Косатки.
Изведнъж Сара изплува на повърхността. И си пое дъх. Студът вече нямаше значение. Високите черни тръбни перки една след друга започнаха да се издигат над развълнуваната вода.
Още преди да успее да види точно в коя част на басейна се намира, нещо изскочи от водата до нея.
Не беше кит.
Аби.
Сара облекчено въздъхна. Секунда по-късно изплува и Уорън Конлън.
Тя се обърна. И петимата френски войници бяха в басейна. Заедно с трима морски пехотинци. Единият от тях, забеляза Сара, безжизнено лежеше по корем.
В централната шахта на станцията отекна писък.
Остър и пронизителен.
Писък на малко момиченце.
Сара Хенслей рязко погледна нагоре. Хванала се с една ръка за силно наклонения коридор, високо над нея висеше Кърсти. Морският пехотинец, който бе с тях по време на падането, лежеше по очи на металната платформа и отчаяно протягаше ръка към детето.
В този момент Сара усети огромната маса на една от косатките да измества водата между нея и Конлън. Китът леко закачи единия й крак.
Над басейна се разнесе вик.
Идваше от отсрещната страна и тя се завъртя тъкмо навреме, за да види един от французите — с опърлено от огненото кълбо лице, покрито с мехури — който с всички сили плуваше към брега.
Това бе единственото движение в целия басейн. Никой друг не смееше да помръдне.
След секунди до отчаяния плувец се появи висока черна гръбна перка. Тя намали скорост, после зловещо потъна под повърхността.
Резултатът беше колкото внезапен, толкова и ужасяващ.
Със страшно изхрущяване, командосът рязко отскочи назад във водата. Той отвори уста да извика, ала не успя. Очите му се разшириха. Трябва да бе видял косатката, захапала долната половина на тялото му.