Вкопчил се в останките от външния коридор на ниво Б, Бък Райли отново изруга.
Когато Кърсти видя басейна и зловещите черно-бели фигури, брадичката й се разтрепери. После, когато първата косатка изскочи от водата и захапа трупа на Лейн, тя затаи дъх.
— Господи Боже мой — изхълца момиченцето.
Райли се раздвижи. Бързо прехвърли горната половина на тялото си над ръба на увисналия коридор и протегна надолу свободната си дясна ръка.
Сега дланите им бяха само на пет сантиметра една от друга.
Още малко и щеше да я хване.
После изведнъж чу тихо съскане някъде отляво.
Сержантът рязко завъртя глава.
— Не…
Огънят беше запалил боята на парапета. Реакцията настъпи мигновено. По металните тръби плъзна малък оранжев пламък, който поглъщаше изсъхналите люспи по пътя си и оставяше огнена следа след себе си.
Очите на Райли се разшириха.
Пламъкът се носеше право към ръката на Кърсти!
Момиченцето продължаваше да гледа надолу към китовете-убийци в басейна. То вдигна глава към сержанта и видя абсолютния ужас, изписал се на лицето му.
Увиснал с главата надолу, Райли се пресегна колкото можеше повече в отчаян опит да хване дланта на детето.
Оранжевият пламък пълзеше по парапета и огнената му следа осветяваше черната тръба.
Пръстите на Райли бяха само на два сантиметра от тези на Кърсти.
Той отново се протегна и усети, че докосва ръката й.
Още един сантиметър. Още само един сантиметър…
— Книга! Не ме оставяй да падна!
В този момент пламъкът закри полезрението на Райли и той гневно извика.
— Не!
Огънят облиза парапета пред него точно под дланта на Кърсти.
Ужасен, сержантът само безпомощно гледаше. Момиченцето изпищя от болка и реагира по единствения възможен начин — пусна се.
Кърсти падаше.
Бък Райли се хвърли напред, протегнал едната си ръка нагоре, а другата — надолу. Той хвана подплатената с вълна качулка на розовата канадка на детето и с другата си ръка се вкопчи в горящия парапет.
Падането им рязко спря и Райли се завъртя на сто и осемдесет градуса. Раменната му кост едва не изскочи от ставата. Сега се държеше за същата тръба, която само преди секунди бе накарала Кърсти да се пусне.
Странно — въпреки изгарящата топлина, проникнала през кожата на ръкавицата му, той успя облекчено да се усмихне.
— Хванах те, миличка — въздъхна сержантът. — Хванах те.
Кърсти просто висеше, неловко отпуснала ръце отстрани.
— Добре — каза си Райли, — а сега как ще излезем от това поло…
Внезапно се разнесе изпукване и Кърсти рязко се наклони надолу. В първия миг Книга не разбра какво се е случило.
После видя.
Качулката беше закрепена за яката на канадката с шест копчета тик-так.
И едно от тях се бе откопчало. На Райли му се зави свят.
— Не е честно. Не е честно, мамицата му — изпъшка той.
Пук!
Още едно копче.
Кърсти пропадна два сантиметра надолу.
Бък беше обезкуражен. Не знаеше какво да направи. А и нищо не можеше да направи. Вече висеше от най-ниската възможна точка на парапета и нямаше начин да се спусне повече.
Пук! Пук!
Откопчаха се още две копчета и детето ужасено изпищя.
Розовата качулка започна да се опъва. За яката я държаха само две копчета.
Райли си помисли дали да не залюлее Кърсти към коридора на ниво В, на около четири-пет метра разстояние. Ала бързо се отказа от тази идея. Всяко движение почти със сигурност щеше да откъсне качулката окончателно.
— По дяволите! — извика той. — Няма ли кой да ми помогне?
— Дръж се! — отблизо му отвърна някой. — Идвам! Райли завъртя глава и видя Скофийлд в малка ниша на отсрещната стена на ниво В. До него стоеше Лисицата. Лейтенантът изглежда й нареждаше да слезе по най-близката стълба и да отиде при басейна, докато той се погрижи за сержанта и момичето. Пук!
Откопча се и предпоследното копче и Райли отново погледна към Кърсти. Той се намръщи и здраво стисна качулката. Детето беше уплашено до смърт. Очите му бяха зачервени и пълни със сълзи. То се вгледа в лицето му и изхлипа:
— Не искам да умра. Боже Господи, не искам да умра. Оставаше едно единствено копче.
Качулката се опъваше под тежестта на Кърсти.
Нямаше да издържи…
Бък Райли предусещаше какво ще се случи.
— Съжалявам — промълви той.
Последното копче изпука и пред безпомощния поглед на сержанта Кърсти започна да пада сякаш в кошмарно забавен кадър. Разширените й очи се взираха нагоре в неговите, лицето й изразяваше пълен ужас. Тялото й постепенно се смаляваше и накрая потъна в ледения басейн на петнадесет метра под Райли.