Басейнът в основата на полярната станция се бе превърнал в кланица. Шейн Скофийлд стъписано гледаше надолу от нишата на ниво В.
Кръвта бе направила ледената вода толкова мътна, че близо половината от басейна представляваше тъмночервена мъгла. Дори огромните косатки изчезваха, когато навлизаха в нея.
От едната страна стояха французите. Те бяха дали най-тежки жертви. Вече бяха изгубили двама души.
От другата страна стояха Срамежливият и Майка, и тримата учени от „Уилкс“, паднали от коридора на ниво Б. И петимата отчаяно плуваха към брега.
И точно в този момент Скофийлд видя мъничката, облечена в розова канадка фигура на Кърсти да лети към водата. Момичето падна по гръб и потъна под повърхността. Острият му писък рязко утихна.
Лейтенантът се обърна към Бък Райли, който висеше от парапета на ниво Б.
За миг очите им се срещнаха. Книга изглеждаше смазан, обезсърчен, изчерпан. Лицето му беше като отворена книга. Не можеше да стори нищо повече. Беше направил всичко, за да спаси Кърсти.
За разлика от Скофийлд.
Шейн сви устни и обмисли положението.
Момичето бе от другата страна на водолазната камбана. Всички останали плуваха към брега и се опитваха да се измъкнат навън. Никой не беше забелязал падането на Кърсти.
Докато гледаше надолу към басейна, Скофийлд чу Монтана да вика по интеркома на Змията и Санта Крус. Тримата водеха ръкопашен бой с френските войници на ниво А.
— … Накарайте ги да заобиколят на юг…
— … И ние не можем да стреляме…
Лейтенантът се озърна наоколо за нещо, което да може да използва.
Все още стоеше в нишата. Сам. Бе пратил Гант на ниво Д, докато самият той бе възнамерявал да помогне на Бък Райли. Но момиченцето бе паднало, още преди Скофийлд да има възможност да отиде при тях. И сега беше долу в басейна.
Погледът му попадна върху контролния пулт зад него. Под лоста надписът гласеше:
„ВОДОЛАЗНА КАМБАНА — ЛЕБЕДКА“.
Не, не това.
Ала после забеляза голям правоъгълен бутон, на който бе написана една единствена дума:
„МОСТ“
Скофийлд се озадачи за миг и внезапно си спомни. Подвижният мост. Това трябваше да е бутонът за подвижния мост, за който му бе споменала Хенслей. Мостът, който пресичаше шахтата на ниво В.
Той натисна копчето без изобщо да се замисля и незабавно чу силно тракане под краката си.
Внезапно забръмча двигател, вграден в стената до него, и над огромното празно пространство в средата на станцията започна да се разтваря тясна, дълга платформа. От отсрещната страна на шахтата започна да се разгръща друга.
Скофийлд не чака нито секунда повече. Затича се по широкия около половин метър мост, който бързо се разгъваше пред краката му. Липсваше парапет. Точно преди да стигне до средата, лейтенантът дълбоко си пое дъх, ускори крачка и скочи от платформата.
Райли удивено гледаше как Скофийлд полита във въздуха над водолазната камбана и се насочва надолу към ледения басейн.
Падаше бързо. Но междувременно направи нещо. Вдигна дясната си ръка и извади някакъв предмет от кобура на гърба си.
И се вряза във водата с широко разтворени крака, за да не потъне надълбоко.
Когато водата до нея избухна, Кърсти инстинктивно отскочи назад.
Отначало си помисли, че на повърхността е изплувала друга косатка, за да я нагълта, но когато пелената от пръски слегна и можеше отново да вижда, зърна до себе си един от морските пехотинци.
Познаваше го. Онзи симпатичният, техният командир. Онзи, който носеше готините огледални очила. Тя се опита да си спомни името му. Сейнфийлд или нещо подобно.
— Добре ли си? — попита я той.
Кърсти вцепенено кимна.
Сребърните му очила стояха накриво на носа му. Морският пехотинец бързо ги повдигна и за миг Кърсти зърна очите му. Тя ахна.
Изведнъж една от косатките мина покрай тях и привлече вниманието й.
Високата черна гръбна перка разцепи водата точно пред лицата им и бавно, много бавно потъна и изчезна под повърхността.
Кърсти затаи дъх.
Скофийлд се втренчи надолу в дълбините. Кръвта от жертвите на китовете-убийци все още не бе стигнала до тази част на басейна.
Кърсти проследи погледа му…
… тъкмо навреме, за да види широко разминатата паст до краката си!
Детето изпищя. Скофийлд запази хладнокръвие. Той светкавично насочи магнитната си кука надолу и с ужасяващо спокойствие зачака косатката да се приближи…
После стреля.
Магнитната глава се понесе във водата и улучи тъпата муцуна на кита. Огромното създание спря. Лейтенантът се съмняваше, че силата на изстрела е била достатъчна, за да зашемети седемтонния кит. По дяволите, животното навярно бе просто смаяно, че нещо е посмяло да му се съпротивлява.