Той бързо натисна два пъти спусъка и кабелът незабавно започна да се пренавива.
Скофийлд се обърна към Кърсти.
— Още ли си цяла? Всички пръсти на ръцете и краката ти на място ли са?
Тя просто го зяпна, отново видя очите му и кимна.
— Хайде тогава — каза морският пехотинец и я затегли след себе си.
Сара Хенслей стигна до брега и колкото можеше по-бързо се изкатери навън. После се обърна и видя как Конлън и Аби плуват към нея.
— Побързайте! — извика Сара. — Побързайте!
Аби бе първа. Палеонтоложката я хвана за ръка и я издърпа на сухо.
На Конлън му оставаха още два метра. — Давай, Уорън!
Геологът правеше всичко възможно. Един метър.
Той отчаяно погледна към Сара, която застана на колене край басейна.
Конлън се блъсна в металния ръб като олимпийски състезател по плуване, пресегна се и хвана протегнатата ръка на Хенслей. Сара тъкмо започваше да го изтегля, когато водата зад него внезапно се разтвори. Косатката раззина уста и налапа тялото на Конлън до гърдите.
Мощните челюсти се затвориха и очите му изхвръкнаха от орбитите. Сара се опита да го задържи, ала косатката беше много по-силна. Тя потъна във водата и отнесе със себе си учения. Ноктите му се забиха в дланта на Хенслей, ала пръстите му се изхлузиха от нейните и Уорън изчезна в дълбините пред ужасения й поглед. Майка и Срамежливият плуваха към брега само на няколко метра от там.
Нюман се обърна назад и стреля под повърхността с автомата си. Едно от първите неща, на които учат новобранците на Парис Айлънд, тренировъчния лагер на морската пехота на САЩ, е, че водата оказва съпротивление на изстреляния куршум. Всъщност, той изгубва почти цялата си скорост, след като измине по-малко от два метра. Просто спира и потъва на дъното.
В момента обаче тези физични закони изглежда ни най-малко не смущаваха Майката. Тя просто изчака косатките да се приближат и натисна спусъка. Куршумите пробиха кожата им, но очевидно не нанесоха сериозни щети.
Срамежливият стигна до брега и се канеше да изскочи навън, когато се обърна и видя Нюман.
Тя гледаше наляво и продължаваше да стреля. В следващия миг ръката й престана да се разтърсва и тя се обърка.
Патроните й бяха свършили.
И тогава Симънс зърна зловеща тъмна сянка, която се издигаше нагоре към повърхността и безшумно се приближаваше към Майката.
— Майко! Отдясно!
Тя го чу, мигновено се завъртя и видя косатката. После сви крака към гърдите си и животното мина на сантиметри от нея.
Но точно когато Срамежливият си помисли, че опасността вече е преминала, китът-убиец рязко промени посоката си, изплува на повърхността и захапа дясната ръка на Нюман.
Тя извика от болка, пусна автомата и успя да измъкне ръката си.
Цялата й предлакътница плувна в кръв.
Но ръката й все още бе на мястото си.
Останала без оръжие, Майката с всички сили се насочи към брега.
— Давай, Майко! По-бързо, скъпа! — окуражаваше я Симънс.
Той коленичи до водата.
Черни сенки кръстосваха басейна зад Нюман. Навсякъде. Много. Ужасяващо много.
„Няма да успее“ — помисли си Срамежливият.
Сякаш в отговор на мислите му, точно зад бясно движещите се крака на Майка, се появи огромна тъмна фигура.
Тя се приближи и раззина розовата си паст.
Когато видя зъбите й, Симънс изстина.
Широко отворената уста погълна краката на Нюман.
И после челюстите бавно се сключиха около тях.
Срамежливият не повярва на очите си, когато видя как чудовището завлича Майката под повърхността. Водата около нея заклокочи и почервеня, но Нюман продължаваше да се бори.
Внезапно изплува, следвана от косатката. По време на подводната схватка, Майката някак си бе успяла да освободи единия си крак и сега се опитваше да ритне муцуната на огромния кит.
— Ще те убия, шибана гадина такава! — извика тя. Но гигантът здраво я държеше за другия крак. Изведнъж Майката се стрелна към брега и вдигна пред себе си бели вълни. Китът я тласкаше напред.
И след миг я блъсна в ръба на басейна. Тя успя да се хване за металната решетка.
— Ще те убия, копеле гадно! — изскърца със зъби Нюман.
Срамежливият се хвърли напред и хвана ръката й, докато Майката с мрачно изражение се съпротивляваше на теглещата я назад косатка.
После жената извади автоматичния си колт от кобура и го насочи към главата на чудовището.
— Мамка му… — възкликна Симънс.
— Гладен ли си? — извика на кита Майката. — Тогава изяж това!
От дулото на пистолета изригна жълта светлина и газът във въздуха се възпламени. Ударната вълна запрати двамата със Срамежливият на цели пет метра назад и те се строполиха на металния под.