Косатката нямаше такъв късмет. Когато куршумът проникна в мозъка й, тя рязко се издигна нагоре и безжизнено се стовари обратно във водата сред бързо разширяващото се петно от собствената й кръв. Между зъбите й стърчеше последната й плячка — част от левия крак на Майка. От коляното надолу.
Скофийлд и Кърсти все още бяха в средата на басейна между водолазната камбана и брега.
Притиснали гръб един в друг, те се оглеждаха наоколо. Водата бе зловещо тиха. Спокойна и неподвижна.
— Господине — прошепна Кърсти. Брадичката й трепереше от страх и студ.
— Да? — без да се обръща, попита Скофийлд.
— Страх ме е.
— Страх ли те е? — Лейтенантът не можеше да скрие собствения си ужас. — Мислех, че днешните деца не се боят от нищо. Не ви ли показват такива неща в „Морски свят“…
В този момент една от косатките изскочи над повърхността точно пред Скофийлд. Издигна се във въздуха и започна да пада право към него и Кърсти!
— Под водата! — извика Шейн, когато зърна двата реда остри бели зъби.
Светът внезапно утихна и белият корем на кита с невероятна скорост се хлъзна над двама им, като силно се отърка в каската на Скофийлд.
Те изплуваха на повърхността и си поеха дъх.
Лейтенантът погледна наляво: на брега бяха Срамежливият и Майка. После надясно: Сара и Аби бързо се отдалечаваха от басейна.
И накрая назад: тъкмо навреме, за да види, че едно от чудовищата завлича друг французин под водата.
Останалите двама френски командоси вече бяха близо до ръба.
Скофийлд вдигна очи нагоре и видя подвижния мост.
В този момент от нишата на ниво В отекна оглушителен взрив и над цялата централна шахта на станцията се протегна огнен език.
Лейтенантът веднага разбра какво се е случило — лишени от оръжията си, френските войници на ниво А хвърляха гранати в шахтата. Находчива идея. Експлодирала в тази леснозапалима атмосфера, граната причиняваше два пъти повече щети от обикновено. Първата им цел, забеляза Скофийлд, беше нишата, в която доскоро се бяха крили двамата с Гант.
Изведнъж от огненото кълбо изскочи нещо.
Нещо голямо, тежко и квадратно, което се въртеше във въздуха. Падаше стремително. Сто и осемдесет килограмовата катапултираща седалка, монтирана пред пулта на ниво В, със страшен трясък се удари в пода до басейна и огъна металната повърхност.
Въпреки хаоса наоколо, Шейн Скофийлд не откъсваше очи от подвижния мост, намиращ се три етажа над него. Той прецени разстоянието.
„Девет метра. Може би десет.“
Без да губи време, лейтенантът вдигна магнитната си кука, натисна с палец бутона, обозначен с буквата „М“, който включи червена лампичка върху магнитната глава, прицели се и стреля.
Главата се стрелна във въздуха. Този път обаче челюстите й не се разтвориха. Защото беше включен магнитът й.
Тя достигна долната страна на подвижния мост и се залепи за стоманата.
Скофийлд бързо пресметна наум. — Мамка му — изруга накрая той.
После подаде устройството на Кърсти.
— Само три думи, миличка: не го изпускай! Момичето го хвана с две ръце и озадачено погледна морския пехотинец.
Скофийлд се усмихна успокояващо.
— Просто го дръж.
И натисна малък черен бутон върху ръкохватката.
Кърсти рязко изхвърча от водата, теглена нагоре от навиващия се кабел.
Беше лека и мощното устройство бързо я издигаше към моста. Скофийлд знаеше, че ако се беше хванал и той, скоростта щеше да е значително по-ниска…
Една от косатките се стрелна след Кърсти.
Шейн зяпна, когато гигантският кит изви цялото си тяло над повърхността с величествен вертикален скок.
Теглено от магнитната кука, момиченцето продължаваше бързо да се издига. То погледна надолу и видя чудовището да се появява от водата като самия дявол, излизащ от ада.
После внезапно Кърсти спря.
Китът се носеше нагоре.
Детето изненадано изпищя и вдигна очи. Беше стигнало до долната страна на моста. Нямаше къде по-нагоре да отиде. Достигнала връхната точка на скока си, косатката разтвори паст…
Кърсти с всички сили стисна ръкохватката на магнитната кука и бързо сви крака към гърдите си в мига, в който зъбите на кита изщракаха само на тридесетина сантиметра под нея.
Гигантската черно-бяла фигура започна да се отдалечава и смалява, докато накрая цопна обратно в басейна. Животното трябваше да е дълго десетина метра и беше издигнало цялото си тяло над водата…
Ненадейно пред лицето на Кърсти се появи ръка и тя едва не пусна магнитната кука.
— Спокойно — каза някой. — Аз съм. Момичето погледна нагоре и видя добродушните очи на морския пехотинец, когото познаваше като Книга.