Кърсти хвана ръката му и той я издърпа върху подвижния мост.
Тя дишаше тежко, почти плачеше. Бък Райли удивено я зяпна. След миг Кърсти бръкна в джоба си и извади пластмасова помпичка за астмата си.
Когато най-после дишането й се нормализира, тя поклати глава.
— В „Морски свят“ определено няма такива атракции.
Скофийлд все още бе в басейна. Две от косатките зловещо кръжаха около него. Той забеляза, че са по-малки от другите. Навярно бяха млади мъжкари.
Лейтенантът вдигна глава нагоре и извика:
— Книга! Трябва ми магнитната кука!
Райли незабавно легна по корем, наведе се над ръба на тясната метална платформа и се пресегна да изключи магнита.
— Бързо, Книга! — изкънтя в централната шахта гласът на Скофийлд.
— Опитвам се! Опитвам се!
— Опитвай се по-бързо!
Райли протегна ръка към бутона с буквата „М“ върху ръкохватката, който включваше и изключваше магнита.
В този момент обаче се случи нещо странно.
За миг сержантът можеше да се закълне, че чува Кърсти да говори на някого на моста над него.
Помогни на плувеца, Уенди. Помогни на плувеца.
Райли запремигва на парцали. Вероятно си въобразяваше.
Скофийлд вече си мислеше, че с него е свършено. Двете косатки все повече се приближаваха и не му позволяваха да избяга.
Изведнъж едната от тях промени курса си и се обърна. Шейн мъчително преглътна.
Чудовището бавно описа широка дъга, докато муцуната му се насочи право към Скофийлд. Тялото му беше само на тридесетина сантиметра под повърхността и високата му гръбна перка пореше водата в басейна. Движеше се с такава скорост, че пред черно-бялата му глава се надигаше могъща вълна.
Той се огледа наоколо. Този път нямаше къде да се скрие, нямаше оръжие, което да го спаси.
Отчаян, лейтенантът извади колта си и го вдигна над повърхността.
Косатката продължаваше да се носи към него.
После, във водата пред лицето му, между него и кита-убиец, падна нещо черно.
Имаше толкова аеродинамична форма, че потъна почти без да вдига пръски и светкавично заплува надолу.
Двата кита го видяха и мигновено изгубиха интерес към Скофийлд. Дори онзи, който само допреди секунди се готвеше да го нападне, рязко промени посоката си и се спусна след новата си плячка.
Шейн се смая. Какво беше това? Приличаше на… на някакъв вид тюлен.
И в този момент, точно пред него, падна магнитна кука. Той я хвана, преди да потъне и погледна нагоре. Бък Райли лежеше по корем на моста, протегнал ръка надолу.
Скофийлд сведе очи към куката и отново го изпълни надежда.
На повърхността изскочи малка черна глава с остра муцуна и лейтенантът изненадано отскочи назад.
Уенди. Малкият космат тюлен на Кърсти.
Мократа червена каишка лъщеше, меките черни очи на животното се взираха в неговите. Ако бе възможно, Скофийлд щеше да се закълне, че тюленът му се усмихва — забавлявайки се да бяга от не толкова гъвкавите китове-убийци.
И тогава разбра. Уенди беше черното тяло, което падна в басейна между него и косатката.
Изведнъж тюленът завъртя глава наляво.
Бе усетил нещо.
Той сякаш весело кимна на Скофийлд, потъна под водата и се отдалечи.
Плуваше бързо. Носеше се точно под повърхността като малко черно торпедо. Зави наляво, после надясно и накрая внезапно се понесе вертикално надолу и изчезна. Преследваха го три черни гръбни перки, които незабавно потънаха след него.
Шейн използва възможността и заплува към най-близкия бряг. Беше на по-малко от метър от ръба, когато го разлюля висока вълна и гигантското тяло на един от китовете с бясна скорост прелетя край него. Скофийлд се приготви за нова битка, но чудовището не му обърна внимание и продължи след неуловимата Уенди.
Лейтенантът си пое дъх, заплува напред и стигна до металната платформа. Когато изскочи навън, видя смачканата катапултираща седалка. Обърна се и се огледа наоколо.
Сара и Аби бяха далеч от водата и бързаха към тунелите на ниво Д. Близо до тях бяха Срамежливият и Майка. Симънс бе коленичил до нея и очевидно се грижеше за раната на крака й.
От другата страна на басейна се намираха двамата оцелели френски командоси, които тъкмо се изправяха на крака. Единият го забеляза и плъзна ръка към арбалета си.
В този момент вниманието на Скофийлд бе привлечено от рязко движение и той се завъртя. Във водата се носеше позната черна сянка.
Уенди.
Три по-големи черно-бели фигури пореха вълните след нея. Китовете-убийци.
Тюленът плуваше с невероятна скорост точно под повърхността. От време на време плавниците му мощно се размахваха и после отново прилепваха към тялото му. Приличаше на куршум, който ту се появяваше, ту изчезваше в мътночервената вода.