Насочваше се към брега, където стояха двамата френски войници, без да намалява скоростта ни най-малко.
На метър от металния ръб, Уенди грациозно изскочи от водата, плавно се приземи по корем на платформата и продължи да се плъзга цели три метра напред, прелетявайки покрай смаяните французи.
Но не спря. Тюленът се изправи на предните си плавници и с всички сили се заклатушка надалеч от басейна.
За миг Скофийлд се зачуди защо го прави, след като косатките вече не го заплашваха.
И после откри причината.
Като демон, издигнал се от глъбините, един от китовете-убийци изхвърча от водата и масивното му тяло с грохот се просна върху дебелата метална решетка. Тласкан от невероятната си инерция, той продължи да се хлъзга напред, плавно се претърколи настрани, разтвори челюсти, налапа единия от французите и рязко стисна зъби.
Гигантското чудовище най-после спря. Френският войник надаваше смразяващи кръвта крясъци. От устата му се стичаше кръв. Косатката тромаво се затътри назад, стигна до ръба на басейна и потъна обратно във водата, като отнесе жертвата си със себе си.
Уенди бе знаела. Никой не е в безопасност, докато не се отдалечеше на достатъчно разстояние от басейна.
Шестимата оцелели едновременно го осъзнаха.
Скофийлд видя, че Гант отива при Срамежливият. Двамата припряно хванаха Майката подмишниците и я понесоха. Лейтенантът за миг зърна краката й. Долната половина на единия липсваше.
В този момент зад гърба му се разнесе силен трясък и подът под него се разтърси. Шейн светкавично се обърна и видя ухилената муцуна на една от косатките да се носи право към него с бясна скорост.
А той все още бе на колене.
Метна се настрани и видя смачканата катапултираща седалка на малко повече от метър зад него. Ако успееше да се добере до нея и я прескочеше, щеше да е в безопасност. Той запълзя на четири крака.
Китът се приближаваше.
Шейн не беше достатъчно бърз. Нямаше да успее навреме да се прехвърли от другата й страна.
Внезапно го заля вода. Вълната, вдигана от косатката.
Чудовището бе точно зад него!
Адреналинът кипеше във вените му. Знаеше, че няма да успее, затова се завъртя и се блъсна с гръб в нея.
Сега гледаше към басейна, „седнал“ на прекатурения смачкан стол. Китът-убиец бързо изпълни цялото му полезрение.
Беше на по-малко от метър. И се приближаваше.
Нямаше шанс да се спре.
Шейн Скофийлд затвори очи, докато чудовището налапваше главата му.
Разнесе се ненадейно разтракване. Скофийлд никога през живота си не беше чувал толкова силен звук.
Очакваше да усети болка, остра и пронизителна. Ала странно, не почувства нищо.
Озадачен, той отвори очи…
И видя два реда остри като бръснач зъби. А между тях — дебел розов език.
Трябваше му секунда, за да свърже отделните части в едно.
Главата му бе в устата на косатката!
Ала кой знае защо, поради някаква необяснима, невероятна причина, все още бе жив.
После погледна нагоре и видя очуканата стоманена облегалка за глава на катапултиращата седалка да предпазва черепа му от три страни.
Страшните зъби на морското създание я бяха захапали, но стоманата бе по-яка от тях. Върховете на зъбите се намираха само на милиметри от ушите му.
Не виждаше нищо друго. Цялата горна част на тялото му, от гърдите до главата, беше закрита от устата на кита-убиец.
Изведнъж седалката под него се разтърси.
Стоманата силно заскърца по металния под и Скофийлд политна назад.
Плъзгането спря и той се олюля напред. Знаеше какво става.
Китът го влачеше към басейна.
Седалката отново се разклати и се приближи с още един метър до водата.
Шейн си представи действията й. Навярно се тътреше заднешком и извиваше гигантското си тяло по платформата, теглейки сто и осемдесет килограмовия стол със себе си.
Катапултиращата седалка за пореден път се разтърси и лейтенантът усети вълна топъл въздух, която обля лицето му.
Идваше от вътрешността на кита.
Не можеше да повярва. Косатката се задъхваше под бремето на необичайно тежката плячка в челюстите й! Отново го лъхна топлина и Скофийлд мъчително се размърда на стола.
Краката му стърчаха от основата на седалката, отстрани на разтворената паст на чудовището. Навярно можеше да се измъкне навън, преди китът да е стигнал до водата.
Той бавно и предпазливо се плъзна надолу. Не искаше косатката да разгадае намеренията му.
Столът рязко се наклони и ужасяващо заскърца по металния под. Шейн светкавично се хвана за страничните облегалки, за да не се претърколи върху дебелия език на животното.