И продължи да се измъква. Кръстът му вече беше навън и очите му се изравниха с острите зъби на кита. В този момент се сблъска с неочакван проблем.
Сега седеше толкова ниско, че вече не можеше да се държи за страничните облегалки. Трябваше да се хване за нещо друго, за да се изтласка навън. Скофийлд отчаяно се огледа.
Нищо.
Абсолютно нищо.
После погледът му попадна върху зъбите на чудовището.
„Не мога да повярвам, че ще го сторя“ — каза си той, докато протягаше ръце и се хващаше за два от огромните бели зъби.
Седалката отново се разклати и лейтенантът усети, че леко се повдига нагоре. В съзнанието му отекна само една мисъл.
„Стигнала е до ръба на платформата.
И се накланя към басейна.
Мамка му!“
Той силно стисна зъбите и рязко се отблъсна от седалката. Успя да се изхлузи от устата на кита и тежко падна върху решетката тъкмо навреме, за да види как опашката на животното потъва във водата. Тялото на гигантския хищник се изправи нагоре и главата му се вдигна.
После бавно потъна в дълбините, отнасяйки плячката със себе си.
След секунди Скофийлд беше на крака и тичаше към Срамежливият, Гант и Майка.
— Монтана, тук Плашило, докладвай — извика той по микрофона си.
— Все още съм на ниво А, Плашило. С мен са Змията и Санта Крус.
— Колко французи има там?
— Петима военни и двама цивилни — отвърна Монтана. — Но двама от военните току-що се спуснаха на долното ниво. Какво? Уф, мамка му…
Връзката прекъсна. Скофийлд чу шум от борба.
— Монтана…
Внезапно на платформата пред него изскочи френски командос.
Последният от петимата френски войници, които бяха паднали в басейна, единственият оцелял. Приличаше на самата смърт — от дрехите му се стичаше вода, лицето му беше изкривено в гневна гримаса. Яростно изгледа лейтенанта и вдигна арбалета си.
Без да губи време, Скофийлд измъкна ножа си от канията на коляното и го хвърли. Острието разсече въздуха и се заби в гърдите на французина. Командосът се строполи на земята. Цялата схватка не отне повече от две секунди. Шейн дори не спря да тича. Прескочи безжизненото тяло, извади ножа си, взе арбалета на убития си противник и продължи напред.
— Монтана — отново каза лейтенантът по интеркома, — добре ли си?
— Приемам, Плашило. Добре съм. Коригирам предишната си информация: вече са четирима военни и двама цивилни. Очистих още един жабар.
— Аз също — отвърна Скофийлд.
Той настигна Гант и Срамежливият при входа на южния тунел. Двамата носеха Майката.
Шейн веднага забеляза крака на Нюман. От лявото й коляно стърчеше окървавена, назъбена кост.
— Оставете я на безопасно място, спрете кръвта и й дайте метадон — нареди лейтенантът.
— Ясно — каза Гант и го погледна. После незабавно извърна очи.
Скофийлд беше изгубил огледалните си очила във водата по време на битката с китовете-убийци и Либи за пръв път зърна очите му.
През тях минаваха два ужасни вертикални белега — от веждата до скулата.
Гант потръпна и съжали, че ги е видяла. Надяваше се Скофийлд да не е забелязал.
— Как се чувстваш, Майко? — попита Шейн.
— Една хубава целувка от готин мъж като теб веднага ще ме оправи — през зъби изсумтя Нюман. Въпреки болката, тя също видя очите на Скофийлд.
— Може би по-късно — рече той и посочи към вратата в тунела пред тях. — Натам.
Четиримата влязоха вътре. От дрехите им капеше вода. Озоваха се в някакъв склад. Срамежливият незабавно се зае с крака на Майката.
— Морски пехотинци, обадете се — извика по интеркома лейтенантът.
В слушалката му се разнесоха гласове.
Монтана, Змията и Санта Крус. На ниво А.
Срамежливият и Гант, на ниво Д. Те също се представиха по интеркома, въпреки че стояха до Скофийлд, за да ги чуят другите и да разберат, че са живи. Дори Майката каза името си.
Нямаше вест от Книгата, Холивуд, Крачун, Самурая и Плъха.
— Добре, слушайте — рече Шейн. — Според моите изчисления, ония копелета вече са само четирима, плюс двамата цивилни. Тази история стигна прекалено далеч. Време е да я приключим. Имаме числено превъзходство — седем срещу четири. Трябва да го използваме. Искам да претърсим цялата станция от горе до долу. Искам да приклещим тия задници в ъгъла, за да ги довършим без да изгубим повече хора. Добре, ето плана. Искам…
Над него се разнесе внезапен тъп звук и той светкавично погледна нагоре.
Последва пълна тишина.
На тавана, на равни разстояния една от друга, бяха монтирани флуоресцентни лампи. И в този момент всички угаснаха.