И наистина, както сам се беше убедил в басейна, под вода МН–12 можеше да зашемети седемтонна косатка. Изстреляна от подобно разстояние срещу осемдесеткилограмов човек на сухо, магнитната глава навярно щеше да строши черепа му.
Въоръжени по този начин, морските пехотинци бяха сигурни, че ще се справят с арбалетите на френските командоси.
Затова продължиха по плана.
Монтана, Змията и Санта Крус щяха да се спуснат от ниво А, за да принудят французите да тръгнат надолу, докато Скофийлд, Гант и Срамежливият щяха да се изкачат нагоре до ниво Д. Целта беше да се срещнат по средата. Останалото щеше да се реши от само себе си.
Лейтенантът и Лисицата бяха тръгнали незабавно.
Симънс трябваше да се присъедини към тях веднага щом спреше кръвта от крака на Майката и я включеше на интравенозна система метадон.
Тримата морски пехотинци на ниво А започнаха атаката си.
Движеха се бързо, като прилагаха класическата тричленна схема за претърсване, известна като „жабешко скачане“. Единият минаваше пред партньорите си и стреляше с магнитната кука. Докато кабелът му се навиваше, вторият го изпреварваше и на свой ред стреляше по врага. Когато третият пристъпеше напред и натиснеше спусъка, първият отново бе готов да продължи цикъла.
Двамата френски войници на ниво А реагираха според очакванията — отстъпиха пред неумолимо напредващата вълна на мощните изстрели с МН–12. Бързо се насочиха към стълбите и се спуснаха надолу в шахтата.
Докато слушаше докладите на Монтана за придвижването на французите обаче, Скофийлд забеляза нещо странно в маневрите им.
Бяха прекалено бързи.
Четиримата френски командоси бяха пропуснали разрушения коридор на ниво Б и бяха продължили направо към ниво В.
Действаха опитно, като се прикриваха двама по двама на разстояние от десетина метра.
По-рано Монтана беше съобщил, че и четиримата носят очила за нощно виждане. Бяха дошли подготвени.
Скофийлд очакваше противниковите войници да изгубят известно време в тунелите, опитвайки се да заемат отбранителна позиция. Ала французите изглежда имаха други намерения. Те останаха в тунелите на ниво В само толкова, колкото морските пехотинци да ги последват. И ненадейно отново се появиха във външния коридор, и се насочиха към стълбата, водеща надолу към ниво Г.
В този момент лейтенантът си спомни думите на Тревър Барнаби за стратегията:
„Добрата стратегия е като фокус. Накарай врага да гледа към едната ти ръка, докато вършиш нещо с другата.“
— Насочват се към югозападната стълба — разнесе се в слушалката му гласът на Монтана. — Там ли сте, Плашило?
Скофийлд се движеше по външния коридор на ниво Г. Светът изглеждаше зелен пред очите му.
— Тук сме.
Двамата с Гант наближиха югозападния ъгъл на ниво Г и видяха стълбата за горния етаж.
— Срамежлив, къде сте? — попита по микрофона си Шейн.
— Горе, господин лейтенант, вече свършваме — отвърна Симънс от склада на ниво Д.
— Развръщаме се на запад, сержант — съобщи Хосе „Санта“ Крус.
По интеркома се разнесе гласът на Монтана:
— Не им позволявай да спрат, Санта Крус. Накарай ги да се спуснат надолу към Плашило.
Скофийлд и Гант стигнаха до стълбата на ниво Г. Приклекнаха и насочиха оръжията си напред. Чуха бързи стъпки по металната платформа над тях и характерното изщракване и изсвистяване от изстрел с арбалет.
— До стълбата са — докладва Санта Крус. Още стъпки.
Вече всеки момент…
Вече всяка секунда…
Всяка секунда…
После внезапно: трак-трак…
По дяволите, какво ставаше?…
— Морски пехотинци! Затворете очи! Зашеметяваща граната! — извика Санта Крус.
Скофийлд светкавично стисна клепачи. В същия миг чу гранатата да се търкаля по коридора над тях.
Избухна и подобно на фотографска светкавица, за миг цялата полярна станция се освети в бяло.
Шейн се канеше да отвори очи, когато отдясно внезапно се разнесе нов звук. Сякаш някой адски бързо затваряше цип.
Той рязко се завъртя и вдигна клепачи. Там обаче нямаше никой — шахтата бе пуста.
— Мамка му! — изруга Крус. — Господин лейтенант! Единият току-що прескочи парапета!
Това обясняваше свистенето, което беше чул Скофийлд. Някой се спускаше по въже в централната шахта.
За миг лейтенантът се вцепени.
Този ход нямаше нищо общо с отбранителното маневриране.