Този ход бе част от координирана, внимателно обмислена атака.
Французите не бягаха.
Те изпълняваха свой собствен план.
„Накарай врага да гледа към едната ти ръка, докато вършиш нещо с другата…“
Като шахматист, на когото са обявили шах само миг преди да изиграе решителния си ход, Скофийлд отчаяно се замисли.
Какво се канеха да направят?
Какъв беше планът им?
Ала нямаше време да си отговори, защото едва бе чул думите на Санта Крус и в ледената стена около него започнаха да се забиват стрелички. Шейн се наведе, обърна се и видя, че Гант се хвърля на пода. Преди да осъзнае какво става, по стълбата пред него се спусна командос и Скофийлд се озова лице в лице с французина, когото познаваше като Жак Латисие.
Срамежливият беше приклекнал до Майката в склада на ниво Д.
Нюман имаше тънки вени. Очилата за нощно виждане още повече затрудняваха Симънс да вкара иглата в ръката й. Успя едва на петия опит.
Той се изправи и се канеше да излезе от помещението, когато чу тихи стъпки да ситнят по тунела навън.
Срамежливият замръзна на място.
Ослуша се.
Стъпките постепенно заглъхнаха.
Пристъпи напред, хвана бравата и безшумно я натисна. Вратата се открехна и Симънс надникна през процепа.
Наляво бе басейнът. Спокойни вълнички се плискаха в металния ръб на платформата.
Надясно видя прав тунел, който тънеше в мрак. Тесният, дълъг най-малко четиридесет метра южен коридор на ниво Д, който водеше към сондажното помещение.
Тъй като това беше най-долният етаж на полярната станция, тук се намираше стаята, от която учените спускаха сонди в леда, за да вадят ледени ядра. За да се увеличи дълбочината на сондиране, помещението бе вкопано колкото се можеше по-надалеч в ледения шелф — на юг от станцията, където ледът бе най-дълбок.
След като изчака няколко секунди, Срамежливият вдигна своя МН–12 и излезе в тунела.
Скофийлд натисна спусъка на куката срещу Латисие.
Французинът светкавично се наведе и магнитната глава полетя към стълбата зад него. Тя се уви около една от металните скоби и здраво се прилепи за нея.
Лейтенантът хвърли оръжието и вдигна арбалета си в същия момент, в който Латисие насочи своя напред.
Двамата мъже стреляха едновременно.
Стреличките изсвистяха и се разминаха във въздуха.
Тази на командоса попадна в бронирания нараменник на Скофийлд. Тази на лейтенанта се заби в предлакътницата на французина, който беше вдигнал ръка, за да предпази лицето си. Той изрева от болка и отчаяно започна да презарежда арбалета със здравата си ръка.
Скофийлд бързо погледна към собственото си оръжие.
Френските арбалети имаха отстрани пет кръгли гумени отвора, в които лежаха резервните стрелички. И петте бяха празни.
Шейн не се поколеба.
Той бързо направи няколко крачки напред и се хвърли срещу Латисие. Блъсна командоса и двамата се проснаха на металната платформа зад стълбата.
Гант все още лежеше по очи на около пет метра от там, когато видя командира си да се бори с французина. Скочи на крака и тъкмо да се притече на помощ на Скофийлд, когато чу друг френски войник да се спуска по стълбата пред нея, който впери поглед в очите й през черните си очила за нощно виждане.
Срамежливият предпазливо напредваше по дългия тесен тунел.
В дъното имаше врата. Вратата на сондажното помещение. В момента бе открехната.
Докато се приближаваше, той внимателно се ослуша. Чуваха се приглушени звуци. Онзи, който преди малко бе минал покрай склада, сега несъмнено се намираше вътре.
Мъжът прошепна нещо в микрофона си:
— Le piege est tendu.
Симънс замръзна.
Френски командос.
Срамежливият се притисна до стената и бавно надникна в сондажното.
Все едно гледаше през обектива на видеокамера. Първо видя касата, която се плъзна вдясно по зеления му екран. После пред очите му се разкри стаята.
И тогава видя войника. Той също носеше очила и стоеше точно пред него, насочил към лицето му арбалет.
Въпреки че очилата за нощно виждане скриваха почти цялото му лице, Гант го позна. Кювие.
Жан-Пиер Кювие. Същият, който я бе улучил в главата в самото начало на битката. Върхът на стреличката все още се подаваше от вътрешната страна на каската й. Копелето като че ли се усмихна, когато разбра срещу кого се е изправил.
Забулен в зелената мъгла, той вдигна арбалета си и стреля.
Гант се намираше на около шест метра от него и видя стреличката да лети към нея. Бързо отстъпи настрани, размаха ръце, за да запази равновесие и в следващия миг усети как стрелата се блъсна в магнитната й кука и я изби от дланта й.
Още преди да се осъзнае, Кювие й се нахвърли с изваден боен нож. Върхът му се стрелна към гърлото й…