Разнесе се остър металически звън и дългото острие на французина спря във въздуха.
Гант го бе парирала със собствения си нож.
Двамата войници отскочиха назад и предпазливо започнаха да се обикалят.
Кювие внезапно нападна и Либи отби удара. Но неговите ръце бяха по-дълги. Той замахна и успя да свали очилата от главата й.
За миг Гант не виждаше нищо.
Само мрак.
Пълен мрак.
И в този мрак, без очилата си, тя беше сляпа.
Лисицата усети, че платформата вибрира под краката й. Кювие отново атакуваше.
Тя инстинктивно се наведе, без да знае дали реагира правилно.
Инстинктът й не я подведе.
Острието на французина изсъска в тъмнината над главата й.
Либи направи салто във въздуха, отдалечавайки се от Кювие. Натисна бутона отстрани на каската си и пред очите й незабавно се спусна инфрачервения визьор.
Не бяха очилата за нощно виждане, но вършеше почти същата работа.
Гант видя външния коридор като електронно изображение — черни фигури на черен фон.
Платформата и стълбата имаха сини очертания — студени, безжизнени обекти. Зад тях се търкаляха две многоцветни фигури — Скофийлд и Латисие, все още вкопчени в отчаяна борба.
Тя се обърна и зърна пред себе си бързо приближаващо се червено-зелено-жълто петно с човешка форма.
Кювие.
Или поне графичното изображение на топлината, излъчвана от тялото му.
Французинът замахна с ножа си. Гант парира удара и го ритна в слънчевия сплит. Той падна, но в последния момент успя да я хване за дясната китка и я повлече със себе си.
Двамата едновременно се строполиха на пода.
Либи се просна отгоре му, претърколи се настрани и гърбът й се блъсна в ледената стена. Протегна ръка, за да се опре на платформата и напипа нещо на земята до себе си.
Магнитната ку…
Пъстрото петно отново се появи в полезрението й.
Кювие се беше хвърлил към нея и насочваше острието си към гърлото й. Гант пусна ножа, за да може да хване дясната китка на французина с две ръце.
Острият връх спря на сантиметри от шията й.
Ала той бе прекалено силен.
Ножът се спускаше надолу.
Лицето на Кювие беше точно пред очите й и Либи виждаше през инфрачервения си визьор зловещите очертания на черепа и зъбите му, заобиколени от пулсиращи цветове. Сякаш я атакуваше безмозъчен скелет.
И бе близо, толкова близо, че очилата му се допираха в каската й.
Очилата.
Без изобщо да се замисли, Гант пусна китката му и с един удар смъкна очилата за нощно виждане от главата му.
Командосът извика. Тя ги хвърли през парапета на платформата.
Сега беше ослепял и Кювие.
Ала продължаваше да се бие.
Французинът отчаяно се опита да забие острието на ножа си в гърлото й, но Либи ненадейно премести тежестта си и се изплъзна изпод него така, че сега каската й се изравни с очите му.
— Нали не си забравил, че тъкмо ти ми я даде — каза тя, вперила поглед в сините очертания на стреличката, която стърчеше от челото на каската й. — Е, можеш да си я получиш обратно.
С тези думи Гант рязко тласна глава напред.
Стрелата потъна в дясното око на Кювие и командосът нададе ужасяващ, нечовешки крясък. В лицето на Либи плисна струя топла кръв.
Тя оттласна с крака тялото му от себе си и видя през инфрачервения си визьор жълто-червеното компютърно изображение на кръвта, която бликаше като фонтан от дясната му очна орбита.
Притиснал окото си с длан, французинът полетя назад.
Гант го бе ранила, ала той все още не беше мъртъв. Кювие бясно размаха ножа си, опитвайки се да я разсече, въпреки пълната си слепота.
Тя грабна магнитната кука от пода и я насочи към окървавената му глава. Командосът отчаяно се мяташе насам-натам, но сега Либи разполагаше с достатъчно време.
Лисицата внимателно се прицели в челото на виещото пъстроцветно петно с човешки силует.
И стреля.
Магнитната глава го улучи в лицето и в мига, преди Кювие да се строполи на платформата, Гант видя черепа му да се разцепва на две.
Докато Лисицата се биеше с Кювие, Скофийлд и Латисие се търкаляха по металния под.
В същото време лейтенантът чуваше звуци отвсякъде. По интеркома му кънтяха гласове:
— … заобикалят от другата страна!
— … насочват се към втората стълба! По коридора над него ехтяха стъпки. Някъде наблизо изсвистя стреличка.
Шейн чу остро изщракване. Латисие бе успял да зареди арбалета си. Лейтенантът светкавично заби лакът в лицето на едрия французин и счупи носа му. Кръвта опръска ръката на Скофийлд и обля очилата за нощно виждане на командоса.
Латисие изпъшка от болка и отблъсна противника си към ръба на коридора. Двамата мъже най-после се разделиха и французинът — все още проснат на пода и полузаслепен от кръвта по очилата си, — яростно насочи арбалета си към главата на Скофийлд.