Притиснат към парапета, Шейн светкавично прецени положението.
Той хвана протегнатата към него ръка на Латисие и рязко се преметна през перилата на платформата.
Командосът изобщо не го очакваше.
Вкопчил се в арбалета на французина, Скофийлд увисна във въздуха, залюля се и скочи на долния коридор, изтръгвайки оръжието от Латисие. Той се приземи на крака като котка, незабавно вдигна арбалета и натисна спусъка.
Френският войник лежеше по очи с протегната отвъд ръба ръка. Стрелата мина през един от отворите на стоманената решетка, проби очилата му и се заби точно средата на челото му.
Срамежливият впери очи в целещия се в него французин.
Командосът реши, че врага му е в кърпа вързан. Ал забравяше нещо. А именно, че очилата за нощно виждане рязко ограничават периферното зрение. Затова не видя магнитната кука, която Симънс държеше на височината на хълбока си.
Морският пехотинец стреля. Магнитната глава из-свистя и се блъсна в гърдите на французина от разстояние по-малко от метър. Разнесе се отвратително хрущене и гръдният кош на командоса хлътна навътре към сърцето. Беше мъртъв още преди да се строполи на пода.
Срамежливият дълбоко си пое дъх, облекчено въздъхна и се огледа наоколо.
Когато видя какво е правил френския войник, устата му зяпна. И си спомни думите му.
„Le piege est tendu.“
И се усмихна.
— В южния тунел — разнесе се по интеркома на Скофийлд гласът на Монтана.
Лейтенантът бе на ниво Д. Обърна се към южния тунел и видя в него да потъва черна фигура. Това беше последният френски командос, освен онзи, който се бе спуснал в шахтата.
— Тръгвам след него — каза Шейн и се затича.
— Господин лейтенант, тук Срамежливият — внезапно се обади Симънс. — Южният тунел ли казахте?
— Да.
— Оставете го да дойде при мен — решително заяви ефрейторът. — Но го последвайте.
Скофийлд се намръщи.
— Какво искаш да кажеш, Срамежлив?
— Просто го последвайте, господин лейтенант — вече шепнешком повтори Симънс. — Той ви примамва след себе си.
Шейн се замисли за миг.
— Знаеш ли нещо, което на мен не ми е известно, редник? — попита той накрая.
— Определено, господин лейтенант.
Монтана, Змията и Лисицата се присъединиха към него на входа на южния тунел. Всички бяха чули разговора по интеркома.
Скофийлд ги погледна и отново включи микрофона си.
— Добре, Срамежлив, ти командваш парада.
И четиримата предпазливо напредваха по дългия тунел на ниво Д. В дъното му видяха врата. Силуетът на последния френски войник се скри зад нея.
Срамежливият имаше право. Командосът се движеше бавно. Сякаш искаше да го видят как влиза в сондажното помещение.
Морските пехотинци продължиха напред. Намираха се на десетина метра от вратата, когато внезапно от тъмнината се пресегна ръка и стисна Скофийлд за рамото. Той светкавично се завъртя и видя Симънс да се появява от вградения в стената шкаф. Вътре, зад него, като че ли имаше друго тяло. Срамежливият допря показалец до устните си и ги поведе към стаята.
— Това е капан — прошепна той.
И рязко отвори вратата. Пантите й високо изскърцаха.
Последният френски войник стоеше в дъното на помещението.
Беше Жан Петард. Той окаяно ги гледаше. Бе в задънена улица и го знаеше. Беше попаднал в клопка.
— Предавам се — мрачно рече командосът. Скофийлд просто го наблюдаваше. После се обърна към Срамежливият и останалите, сякаш очакваше съвет.
И пристъпи напред. Петард се усмихна.
В този момент Симънс протегна ръка пред гърдите на командира си и го спря, без да откъсва очи от французина.
Петард се намръщи.
— Le piege est tendu — каза му Срамежливият. Другият изненадано вдигна глава.
— Капанът е готов — повтори на английски ефрейторът.
И тогава Петард изведнъж погледна пода пред себе си и усмивката му угасна. На лицето му се изписа ужас. Симънс знаеше какво е видял.
Пет френски думи: „BRAQUEZ CE COTE SUR L’ENNEMI“.
Срамежливият направи крачка напред.
— Не! — извика Петард.
Ала бе късно. Морският пехотинец пресече опънатата на прага жица и двете конкавни мини в сондажното помещение избухнаха с цялата си ужасна мощ.
ТРЕТА АТАКА
16 юни, 11:30
Магистралата се виеше в пустинята.
Тънка, непрекъсната черна ивица, нарушаваща златистокафявия пейзаж на Ню Мексико. В небето не се виждаше нито едно облаче.