— Чух го към два и половина сутринта — започна техникът. — Беше на английски и разбрах, че не може да са извънземни.
— Логично предположение — сериозно отвърна Пит.
— Но акцентът определено беше американски и веднага позвъних в Пентагона. — Съмървил се обърна и погледна Камерън. — Имаме секретния им номер.
Каза го с някаква глупашка гордост: правителството ни смята за толкова важни, че ни дава номера на червения телефон. Репортерът си помисли, че Съмървил навярно е позвънил в службата за връзки с обществеността на Пентагона, чийто номер можеше да се открие във всеки телефонен указател. Самият Камерън го беше запаметил в клетъчния си телефон.
— Така или иначе — продължи техникът, — когато ми отговориха, че предаването нямало нищо общо с тях, реших да се обадя във вестника.
— Оценяваме това — рече Пит.
Двамата стигнаха до ъглов пулт. Над клавиатурата бяха монтирани два монитора. До тях имаше записващо устройство.
— Искате ли да го чуете? — попита Съмървил и протегна ръка към бутон с надпис „PLAY“.
— Естествено.
Отначало нямаше нищо, но после се разнесе пращене. Пит въпросително погледна техника.
— Сега ще започне — рече дребният.
Внезапно се чуха гласове.
— … приемам, едно, три, четири, шест, две, пет…
— … връзката прекъсната поради йоносферни смущения…
— … преден взвод…
— … Плашило.
— … шейсет и шест цяло и пет…
— … слънчево изригване, смущаващо радио…
— … сто и петнайсет градуса, двайсет минути и дванайсет секунди източна…
— … как… — смущения, — … стигнем дотам, за да…
— … втори взвод на път…
Пит Камерън бавно затвори очи. Поредната задънен улица. Просто някакви неразбираеми военни дрънканици.
Предаването свърши и той вдигна клепачи. Съмървил напрегнато го наблюдаваше. Явно искаше от откритието му да излезе нещо. Навярно копнееше да види името си в „Уошингтън Поуст“ — при това не на страницата с некролозите. Камерън го съжали. Въздъхна.
— Бихте ли го пуснали пак? — помоли репортерът и неохотно извади бележника си.
Техникът с готовност го стори.
Записът започна отново и Камерън надлежно си взе записки.
Каква ирония, помисли си Скофийлд, че Петард, последният френски командос, трябваше да попадне в собствения си капан. И да загине от оръжие, което Франция бе получила от Съединените щати по силата на членството си в НАТО.
Мината М18А1 представлява вдлъбнат порцеланов контейнер, пълен със стотици сачмени лагери, поставени в шестстотин грама пластичен експлозив С–4. Всъщност представлява насочена осколъчна граната. Ако седи отстрани, човек ще остане невредим. Ако попадне пред нея, ще бъде разкъсан на парчета.
Най-известната особеност на М18А1 обаче е залепеният на контейнера етикет: „С ТАЗИ СТРАНА КЪМ ВРАГА“.
Или на френски: „BRAQUEZ CE COTE SUR L’ENNEMI“.
Двете мини в сондажното помещение бяха основния момент от последния план на французите да се оправят с морските пехотинци. След като всичко свърши, Скофийлд свърза отделните части в едно:
Командосите бяха пратили някой в сондажното. Той бе поставил мините с лице към вратата и ги беше свързал с жицата.
После другарите му се бяха престорили, че отстъпват натам и нарочно бяха позволили на американците да ги последват.
Разбира се, тъй като знаеха, че сондажното помещение няма друг изход, морските пехотинци трябваше да си помислят, че в отчаяния си опит да избягат, французите са попаднали в капан. И че ще се предадат.
Ала на влизане в помещението щяха да задействат мините. И щяха да бъдат разкъсани на парчета.
Дързък план. План, който можеше да промени хода на битката.
И да превърне пълното отстъпление в решителна контраатака.
Но Петард и другите не бяха взели предвид, че някой от американските войници може да открие капана им, докато го залагат.
Скофийлд се гордееше със Срамежливия. Гордееше се с начина, по който младият ефрейтор се бе справил с положението.
Вместо да издаде на французите, че знае плана им и да продължи с непредсказуемата ръкопашна схватка, Симънс хладнокръвно ги бе оставил да вярват, че инициативата е в техни ръце.
Ала бе променил нещо.
Беше завъртял мините в другата посока.
Ето какво бе видял Петард, когато Срамежливият се беше обърнал към него. Бе прочел вледеняващите думи.
„С ТАЗИ СТРАНА КЪМ ВРАГА.“
Битката най-после беше свършила.
Един час по-късно бяха открити всички трупове, френски и американски или поне онези, които можеха да се открият.