Косатките бяха изяли четирима французи и един американец. Осем командоси и двама морски пехотинци — Холивуд и Плъх — бяха намерени на различни места в полярната станция — всичките мъртви.
Американците също имаха двама ранени. Майката, която бе изгубила долната част на левия си крак, и за всеобща изненада, Оугъстин Лау, първият морски пехотинец, улучен от французите.
Нюман беше в по-добро състояние от Самурай. Тъй като раната й бе локализирана, тя все още беше в съзнание. Всъщност, дори можеше да движи всичките си останали крайници. Кръвотечението бе спряно, а метадонът се бе погрижил за болката. Въпреки това решиха Майката да остане в склада на ниво Д под постоянно наблюдение. Ако я преместеха, можеше да изпадне в шок.
Самурай, от друга страна, беше в кома. Стомахът му бе разкъсан от изстрелите на Латисие в самото начало на битката.
Бойните групи като тази на Скофийлд нямаха лекар, а само санитар, който обикновено е ефрейтор. Такъв бе Джорджо Лейн, който също беше мъртъв.
Лейтенантът бързо крачеше по външния коридор на ниво А. Носеше нов чифт огледални очила. Беше му ги дала Майката, заявявайки, че в нейното състояние вече няма нужда от тях.
Скофийлд надникна в трапезарията.
— Какво мислиш, Срамежлив? — попита той. Симънс трескаво се грижеше за безжизненото тяло на Самурай, който лежеше по гръб на масата в средата на стаята. На студения под се беше образувала червена локва.
Срамежливият раздразнено поклати глава.
— Не мога да компенсирам загубата на кръв — отвърна той. — Вътрешните разкъсвания са прекалено големи.
Ефрейторът избърса челото си и над веждите му остана кървава следа. Впери поглед в командира си.
— Това не е в моята област, господин лейтенант. Самурай има нужда от човек, който си разбира от работата. От истински лекар.
Скофийлд сведе очи към неподвижното тяло на Лау.
— Просто направи каквото можеш — рече той накрая и напусна стаята.
— Добре, слушайте ме — каза Скофийлд. — Нямаме много време, затова ще бъда кратък.
Шестимата здрави морски пехотинци се бяха събрали край басейна на ниво Д. Стояха в кръг, в средата на който бе лейтенантът.
Гласът му отекваше в шахтата на пустата станция.
— Положението очевидно е много по-сериозно, отколкото очаквахме. Мисля, че щом французите рискуваха да ни нападнат, ще го направят и други. Които и да са те, вече са имали време да се подготвят за истинска атака. Не се съмнявайте, че ако решат да го сторят, ще са по-тежко въоръжени от френските копелета, които току-що унищожихме. Някакви мнения?
— Съгласен съм — отвърна Книга.
— И аз — присъедини се Змията. Бък Райли и Скот Каплан бяха най-старшите войници в отряда. Фактът, че и двамата бяха съгласни, означаваше, че Скофийлд правилно е преценил ситуацията.
— Добре тогава. Монтана, искам да излезеш навън и да обърнеш двете ни коли така, че телеметрите им да покрият целия район около станцията. Предупредителната система вече е безполезна. Искам да науча веднага, щом някой се приближи на осемдесет километра от тук.
— Слушам! — отвърна Монтана.
— И докато си горе, опитай да се свържеш по радиостанцията с „Макмърдо“. Питай кога ще дойде подкреплението. Вече трябваше да са пристигнали.
— Слушам — повтори Лий и бързо се отдалечи.
— Санта Крус — обърна се Скофийлд към редника.
— Слушам!
— Провери за унищожители. Искам да претърсиш станцията от горе до долу. Няма начин да знаем какви изненади са ни приготвили френските ни приятели.
— Слушам! — Санта Крус се запъти към най-близката стълба.
— Змия…
— Господин лейтенант.
— Лебедката, която спуска водолазната камбана. Контролният й пулт е в нишата на ниво В. Една от гранатите го повреди. Трябва да се поправи. Ще се справиш ли?
— Тъй вярно! — Каплан също напусна кръга. На платформата останаха само Райли и Гант.
— Книга, Лисица, искам да подготвите водолазната ни екипировка. За трима души, с въздух за четири часа.
— Въздушна смес? — попита Райли.
— Наситен хелий-кислород. Деветдесет и осем към две. Райли и Гант замълчаха за миг. Въздушна смес от 98% хелий и 2% кислород се използваше съвсем рядко. Незначителното количество кислород говореше за спускане във водна среда с изключително високо налягане.
Скофийлд подаде на Гант шепа сини капсули. Това бяха противоазотни таблетки N–67D, създадени специално за военноморския флот. Военните водолази галено ги наричаха „хапчетата“.
Като забавяха разтварянето на азота в кръвта по време на спускането на големи дълбочини, хапчетата предотвратяваха кесонната болест. Тъй като неутрализираха действието на азота в кръвоносната система, водолазите от флота и морската пехота можеха да се гмуркат, колкото бързо искат, без да се страхуват от азотна наркоза и да изплуват, без да се налага да правят почивки по време на изкачването.