Скофийлд и Сара се насочиха към главния вход на станцията. Докато вървяха по външния коридор, лейтенантът погледна надолу и се замисли за хората си.
Монтана беше навън. Райли и Гант бяха на ниво Д и подготвяха водолазната екипировка. Змията поправяше контролния пулт на лебедката в нишата на ниво В. Санта Крус претърсваше станцията за унищожители.
Господи, помисли си Скофийлд, морските му пехотинци бяха пръснати навсякъде.
Интеркомът му изпращя. Бе Санта Крус.
— Какво има, редник? — попита Шейн.
— Господин лейтенант, претърсих станцията и не открих нищо.
— Сигурен ли си? — намръщи се Скофийлд.
— Абсолютно, господин лейтенант. Предполагам, че не са очаквали събитията да се развият толкова бързо и не са имали възможност да ги поставят.
Шейн се замисли.
Крус навярно имаше право. Планът на французите несъмнено беше провален, след като Бък Райли разкри, какво се бе случило с разбития френски снегоход. Командосите бяха възнамерявали да спечелят доверието на американците и после да ги избият. Тъй като не бяха успели, нищо чудно, че нямаше унищожители.
— Но все пак попаднах на нещо, господин лейтенант — продължи Санта Крус.
— Какво?
— Намерих радиостанция.
— Радиостанция ли? — сухо попита Скофийлд. Това не можеше да се нарече поразително откритие.
— Господин лейтенант, радиостанцията не е обикновена. Прилича на преносим нискочестотен предавател.
Това вече бе друго. Нискочестотният предавател рядко се използваше. Той покрива невероятно широкия диапазон между 3 и 30 килохерца. Сигналът е толкова „тежък“, че се разпространява ниско над земята и следва особеностите на терена.
Доскоро излъчването на толкова ниски честоти беше изисквало изключително мощни предаватели, които разбира се, бяха големи и неудобни. С развитието на техниката обаче, напоследък бяха създадени тежки, ала въпреки това преносими нискочестотни предаватели. Те приличаха на средно голяма раница и горе-долу толкова тежаха.
Фактът, че французите бяха донесли такова устройство в „Уилкс“, обезпокои Скофийлд. Радиосигналите на този предавател можеха да се използват с една единствена цел…
„Не, това е смешно — помисли си лейтенантът. — Не може да са го направили.“
— Къде откри радиостанцията, Крус?
— В сондажното помещение.
— Там ли си в момента?
— Тъй вярно.
— Донеси я при басейна — нареди Скофийлд. — Ще дойда веднага, след като се срещна с Монтана навън.
— Слушам.
Шейн изключи интеркома си. Двамата със Сара стигнаха до входния коридор.
— Какво е „унищожител“? — попита палеонтоложката.
— Моля? А, да. — Скофийлд едва сега си спомни, че тя не е военен специалист. Шейн дълбоко си пое дъх. — „Унищожителите“ са взривни устройства, поставени на бойното поле от секретна бойна част в случай, че операцията се провали. Най-често унищожителят се задейства с най-обикновен часовников механизъм.
— Хей, чакайте малко — прекъсна го Хенслей. — По-бавно.
Скофийлд въздъхна.
— Малките ударни части като ония французи се сражават на места, на които не би трябвало да са. Ако се докаже, че френски войници са се опитали да избият всички в американска научно-изследователска станция, най-вероятно ще избухне международен скандал, нали така?
— Да…
— Е, няма гаранция, че тези ударни части ще постигнат целта си, нали? Искам да кажа, че може да се сблъскат с яки момчета като нас, които да им светят маслото.
Скофийлд свали една от канадките, които висяха на закачалката на стената и я облече.
— Така или иначе — продължи лейтенантът, — почти всички елитни бойни части — френският парашутен полк, СВС, американските тюлени — имат резервни планове в случай, че операциите им се провалят. Поставят „унищожители“, които да изличат всички следи от съществуването на частта. Все едно никога не са били там.
— Значи става дума за специални експлозиви — каза Сара.
— Става дума за специални експлозиви — потвърди Скофийлд. — Обикновено унищожителите са или взривни вещества на основата на хлор, или развиващи висока температура течни детонатори. Предназначени са да изпаряват труповете и да ликвидират униформите и табелките със служебни номера.
Всъщност, унищожителите са сравнително ново явление. Никой не беше чувал за тях допреди две години, когато заловиха немска саботажна група в подземна ракетна площадка в Монтана. Бяха приклещени в ъгъла, затова взривиха три гранати с течен хлор. След експлозията не остана нищо. Нито войници, нито ракетна площадка. Според нас, немците са искали да обезвредят балистични ядрени ракети, чието съществуване сме отричали.