Наличието на млечна киселина в трахеята, поясни френският лекар, било признак за внезапен недостиг на кислород, който белите дробове се опитали да компенсират с изгаряне на захар — процес, известен като млечна ацидоза.
Самурай беше умрял от недостиг на кислород.
Някой го бе убил.
Докато Скофийлд и Сара бяха навън при Монтана, докато Срамежливият бе отишъл на ниво Д да доведе Люк Шампион, някой беше влязъл в трапезарията на ниво А и бе удушил Самурай.
Някой сред тях беше убиец.
Ала лейтенантът не го бе казал на останалите от взвода. Те знаеха само, че Лау е умрял. Нямаха представа как. Беше по-добре убиецът да не подозира, че Скофийлд знае за него. Симънс и Шампион се бяха заклели да мълчат.
Докато наблюдаваше приготовленията на водолазите, Шейн обмисляше случилото се.
Убиецът явно бе очаквал да отдадат смъртта на Самурай на раните му. Логично предположение. Лейтенантът не се съмняваше, че ако в станцията не бе имало лекар, никой нямаше да забележи млечната киселина. Но в станцията имаше лекар. Люк Шампион. И той беше забелязал киселината.
Дали в „Уилкс“ все още имаше френски войници? Дали морските пехотинци не бяха пропуснали някой? Може би самотен командос, решил да избие американците един по един и започнал от най-слабия сред тях — Самурай.
Той веднага отхвърли тази възможност. Станцията, околността и дори френският снегоход бяха щателно претърсени. Никъде нямаше вражески войници.
Това пораждаше сериозен проблем.
Защото означаваше, че убиецът е сред собствените му хора.
Не можеха да са френските учени — Шампион и Ре. След края на битката бяха заключени с белезници за стълба на ниво Д.
Тогава е някой от американските учени? Докато Скофийлд, Монтана и Хенслей бяха навън, всички цивилни от „Уилкс“ бяха в общата стая на ниво Б. Но защо? Защо, за Бога, да убиват ранен войник? Морските пехотинци бяха тук, за да им помогнат.
Оставаше само една възможност.
Някой от морските пехотинци бе убил Самурай.
Дори самата мисъл за това го вледеняваше. И още повече — че бе в състояние да го допусне. Ала го допускаше, защото освен обитателите на „Уилкс“, само морски пехотинец бе имал възможност да го извърши.
По време на убийството Сара и Монтана бяха заедно с него навън, така че поне тях можеше да изключи.
Що се отнасяше до другите… Всички те бяха работили сами на различни места из станцията. Можеше да го е направил всеки от тях, без да го забележат.
Скофийлд започна да ги изрежда един по един.
Змията. Той бе поправял повредения пулт на лебедката в нишата на ниво В. Сам.
Санта Крус. Беше претърсвал станцията за френски унищожители. Също сам. В резултат сега в краката на лейтенанта лежеше нискочестотният предавател.
Срамежливият. Младият ефрейтор бе основния заподозрян. Скофийлд го знаеше, знаеше го и самият Симънс. Тъкмо той беше казал на Шейн, че Самурай е в достатъчно стабилно състояние и ще издържи, докато слезе на ниво Д да доведе Шампион. Тъкмо той бе останал с Лау до края на битката. Лау спокойно можеше да е бил вече мъртъв повече от час, убит от Симънс.
Но защо? На този въпрос лейтенантът просто не можеше да си отговори. Срамежливият беше млад, едва на двадесет и две. Все още не бе обръгнал и циничен. На хлапака искрено му харесваше да е морски пехотинец. Скофийлд смяташе, че достатъчно го познава. Ала можеше и да се е лъгал.
Мисълта за Срамежливият като убиец обаче събуди в паметта му мъчителен спомен, от който се бе опитвал да избяга.
Андрю Трент.
Старши лейтенант Андрю К. Трент от морската пехота на САЩ.
Перу. Март 1997 г.
Двамата заедно бяха завършили офицерската школа. Бяха добри приятели и едновременно ги бяха произвели в чин. Блестящият стратег Трент бе назначен за командир на морски разузнавателен отряд в Атлантическия океан. Скофийлд, който не притежаваше неговия тактически гений, бе пратен в Пасифика.
През март 1997 г., едва месец след като пое командването на частта си, Шейн получи заповед да замине за планините на Перу. Очевидно бяха открили нещо, невероятно ценно в древен храм на инките, издигнат високо в Андите и перуанският президент се беше обърнал с молба за помощ към правителството на Съединените щати. Тези райони гъмжат от опасни иманярски банди, които избиват цели университетски екипи, за да откраднат безценните им находки.
Когато пристигнаха на мястото, хората на Скофийлд бяха посрещнати от американска пехотна рота. Войниците бяха отцепили район с диаметър три километра в тропичната гора. На планинския връх се издигаха руините на пирамидален храм на инките.