Вътре вече имало един морски разузнавателен взвод, информира Скофийлд капитанът на пехотинците.
Взводът на Анди Трент.
Явно бяха дошли първи, тъй като по време на тревогата бяха на учение в бразилската джунгла.
Капитанът нямаше представа какво става в храма. Знаеше само, че всички други части трябвало да отцепят района и в никакъв случай да не влизат вътре.
Хората на Скофийлд се подчиниха.
И тогава се появи нова бойна част.
Тя обаче беше пропусната. Взвод тюлени, каза някой. Сапьорен взвод. Те щели да обезвредят мините, поставени от онези, които били вътре с морските пехотинци на Трент. Очевидно в храма се водело тежко сражение. Трент имал надмощие, с радост научи Скофийлд.
Тюлените влязоха. Времето започна мъчително да се влачи.
И внезапно в слушалката на Шейн се разнесе глас:
— Тук лейтенант Андрю Трент, командир на четвърти разузнавателен взвод от морската пехота на Съединените щати. Повтарям, тук Андрю Трент, четвърти разузнавателен взвод от морската пехота на Съединените щати. Ако навън има морски пехотинци, моля, отговорете.
Скофийлд отговори.
Трент изглежда не го чуваше. Можеше да предава, но не и да приема.
— Ако извън храма има морски пехотинци — продължи той, — незабавно го атакувайте! Повтарям, незабавно го атакувайте! Имам предатели във взвода ви! Внедрили са хора в проклетия ми взвод! Морските пехотинци, които влязоха преди малко, казаха, че идвали на помощ, че били специална част, пратена от Вашингтон. После извадиха оръжия и застреляха в главата един от ефрейторите ми! А сега се опитват да убият и мен! Мамка му! Помагат им неколцина от собствените ми войници, за Бога! Внедрили са предатели във взвода ми! Атакуват ме собствените ми…
Сигналът прекъсна.
Скофийлд бързо се огледа наоколо. Очевидно никой друг не бе чул краткото предаване. Трент трябва да излъчваше на офицерската честота.
Лейтенантът веднага нареди на взвода си да се мобилизира, но когато се приготвиха и поеха към храма, пехотинците им препречиха пътя. Ротата се състоеше от петдесет души. Скофийлд имаше само — дванадесет.
— Лейтенант Скофийлд, имам ясна заповед — твърдо заяви капитанът. — Никой да не влиза вътре. Никой. Наредено ми е да застрелям всеки, който се опита. Ако се опитате да влезете в сградата, лейтенант, ще бъда принуден да открия огън срещу вас. — Гласът му звучеше студено. — Не се съмнявайте, че ще го направя. Изобщо няма да се поколебая да очистя дванайсет шибани морски пехотинци.
Скофийлд яростно го изгледа.
Капитанът бе висок, четиридесетинагодишен мъж, ветеран фронтовак с огромен гръден кош и късо подстригана сива коса. Имаше ледени, безжизнени очи и обветрено, презрително усмихнато лице. Спомняше си името на гадното копеле, никога нямаше да го забрави: Арлин Ф. Брукс, армия на САЩ.
Скофийлд и хората му трябваше да останат навън, докато виковете на Андрю Трент отчаяно кънтяха по интеркома на Шейн.
Колкото повече викаше, толкова повече се разгневяваше Скофийлд.
Тюлените продължавали да избиват хората му, каза Трент. Към тях се присъединили неколцина от собствените му морски пехотинци и стреляли от упор срещу колегите си. Трент не разбираше какво става.
Накрая остана сам.
И не излезе от храма.
Около година по-късно, след като отправи официално допитване, Скофийлд получи отговор, че взводът на Трент не е открил никого в храма. Нямало сражение. Изобщо нямало „тайнствено откритие“. След като установили, че храмът е празен, Трент и хората му претърсили мрачните, влажни руини. Неколцина морски пехотинци, сред които взводният командир, паднали в скална пропаст с отвесни стени, дълбока най-малко тридесет метра. Всичките загинали. Впоследствие труповете им били открити.
Освен този на Трент.
Това страшно разгневи Скофийлд. Официално в храма не се бе случило нищо. Нищо, освен трагична злополука, отнела живота на дванадесет морски пехотинци.
Шейн знаеше, че единствено той е чул гласа на Трент по радиостанцията, знаеше, че никой няма да му повярва, ако оспори официалната версия. Ако кажеше нещо, навярно само щеше да си докара безшумен военен съд и още по-безшумно дисциплинарно уволнение.
И Скофийлд не спомена за случая на никого.
Но сега, в студената подземна полярна станция, споменът отново се надигна в съзнанието му.
„Имам предадели във взвода си! Внедрили са хора в проклетия ми взвод!“
Думите на Трент отекваха в главата му, докато мислеше дали Срамежливият е убил Самурай.
Дали не бяха внедрили хора и в неговия взвод?
И кои бяха тези тайнствени „те“? Правителството на САЩ? Американската армия?