За разлика от дисертациите, които се отпечатваха в един брой, книгата на този Хенслей бе широко разпространена. Алисън реши да я потърси.
После обаче вниманието й бе привлечено от друго заглавие.
Последното.
| ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ | УЕЙЦКИН, К. М. | БИБЛКОНГ | 1978 |
Алисън се намръщи и погледна списъка на съкращенията отстрани на екрана.
— Аха — рече тя.
„БИБЛКОНГ“ означаваше „Библиотека на Конгреса“. Сградата й се намираше срещу Капитолия, недалеч от офиса на „Поуст“.
Репортерката отново прочете последното заглавие. Чудеше се какво представлява „предварително проучване“. Провери годината на издаване — 1978.
Е, за каквото и да се отнасяше, проучването беше над двадесетгодишно, така че си струваше да го потърси.
Алисън се усмихна и натисна бутона за принтиране.
— Добре! Изправете я! — извика Райли.
Срамежливият и Змията задърпаха въжетата на повредената радиоантена на „Уилкс“. Десетметровият черен стълб бавно се изправи във въздуха. Мигащата зелена лампа на върха му освети лицата на морските пехотинци.
— Колко време ще отнеме според теб? — надвика вятъра Скофийлд.
— Изправянето е лесно — отвърна Райли. — По-трудно ще е да свържем кабелите. Включихме електричеството, но остава да запоим още петнайсетина проводника.
— Приблизително?
— Трийсет минути.
— Действайте.
Шейн Скофийлд се спусна по рампата към главния вход и влезе в станцията.
Аби го чакаше във външния коридор на ниво А. Докато лейтенантът беше навън, тя бе преглеждала климатичните карти в радиозалата.
— Успяхте ли? — попита той.
— Зависи какво разбирате под „успех“ — отвърна метеороложката. — Кога искате да се свържете?
— Скоро.
— В такъв случай се боя, че ви нося лоша новина. Според моите изчисления, пробивът ще мине над станцията след шейсет и пет минути.
— Шейсет и пет минути — повтори Скофийлд. — Колко време ще продължи?
Аби сви рамене.
— Десет минути. Може би петнайсет. Достатъчно, за да установите радиоконтакт.
Той замислено прехапа устни. Беше се надявал да се свърже много по-скоро. Трябваше да съобщи в „Макмърдо“ за френския боен кораб край антарктическия бряг, насочил ядрени ракети срещу „Уилкс“.
— Ще има ли и други дупки? — попита Скофийлд.
Аби се усмихна.
— Предположих, че ще ми зададете този въпрос, затова проверих. След първата ще има още две, но доста по-късно. Сега е четиринайсет четирийсет и шест. Първият прозорец ще е най-рано в петнайсет петдесет и една, след шейсет и пет минути. Другите два ще са съответно в деветнайсет и трийсет и двайсет и два часа.
Скофийлд въздъхна. Положението ставаше все по-лошо.
— Отлично се справихте, Аби — каза той. — Браво. Благодаря ви. Ако не възразявате, бих искал да останете в радиозалата, докато хората ми поправят външната антена. Просто в случай, че някой успее да се свърже със станцията.
Синклер кимна.
— Разбира се.
— Добре. — Скофийлд чувстваше, че метеороложката има нужда да се занимава с нещо. Събитията от последните няколко часа я бяха потресли, но стига умът й да беше ангажиран, изглежда се справяше добре.
Той й се усмихна и се запъти към стълбата.
Когато влезе в склада на ниво Д, Майката седеше на пода, опряла гръб на ледената стена. Очите й бяха затворени. Приличаше на заспала.
— Здрасти — без да вдига клепачи, каза тя.
Скофийлд се усмихна и приклекна до нея.
— Как се чувстваш?
— Метадонът си върши работата — отвърна Нюман, все още без да го поглежда.
Лейтенантът разгледа левия й крак. Райли бе бинтовал чуканчето добре. Превръзките обаче бяха подгизнали от кръв.
— Предполагам, че вече няма да играя футбол — рече Майката.
Клепачите й най-после се вдигнаха.
— Оная шибана риба ми откъсна крака — гневно каза тя.
— Забелязах. Но можеше и да е по-лошо.
— Като че не знам — изсумтя Нюман.
Скофийлд се засмя.
Майката го погледна.
— Плашило, някога казвала ли съм ти, че си адски готин мъж?
— Мисля, че ти се струва така от метадона.
— Знам аз какво е готин мъж. — Тя се отпусна назад на стената и бавно затвори очи.
— Не знам много неща, Майко — тихо отвърна Шейн, — но със сигурност знам, че не съм особено приятна гледка.
Той се замисли за двата ужасни белега на очите му. Когато ги видеха, хората инстинктивно потръпваха. Затова почти винаги носеше слънчеви очила.
Трябва да се беше извърнал от Майка за миг, защото когато отново я погледна, тя внимателно го наблюдаваше. Очите й бяха проницателни и будни, а не изцъклени или унесени. Те пронизваха огледалните стъкла на очилата му.