— Всяка жена, която те отблъсне заради очите ти, Плашило, просто не те заслужава.
Скофийлд не отговори.
Майката промени темата.
— Е, след като свършихме с любезностите — повдигна вежди тя, — какво те води насам? Надявам се, че не идваш само да видиш как съм?
— Не.
— Е?
— Самурай е мъртъв.
— Какво? — сериозно попита Майката. — Казаха ми, че състоянието му било стабилно.
— Бил е убит.
— От французите ли?
— Не, по-късно. Много по-късно. Когато не беше останал нито един френски войник.
— Да не е бил някой от техните учени?
— Бяха заключени с белезници.
— Тогава някой от нашите учени?
— Ако е така, не ми стига умът защо.
Последва кратко мълчание.
— Ами оня, дето беше заключен в стаята си, когато пристигнахме? — попита Майката накрая. — Нали се сещаш, как му беше името? Реншоу.
Скофийлд рязко вдигна глава.
Съвсем бе забравил за Джеймс Реншоу, ученият, който според Сара Хенслей беше убил свой колега, само няколко дни преди пристигането на морските пехотинци в „Уилкс“. Обитателите на станцията го бяха заключили в стаята му на ниво Б. След смъртта на Самурай, Скофийлд изобщо не бе проверявал дали все още е там. Ако беше избягал, може би той…
— Мамка му, съвсем ми изскочи от ума — каза лейтенантът и включи микрофона си. — Книга, Срамежлив, Змия, навън ли сте?
— Приемам, Плашило — отвърна Каплан.
— Змия, искам някой от вас веднага да слезе на ниво Б и да провери дали оня тип, дето беше заключен в стаята си, още е там.
— Слушам — отвърна сержантът.
Скофийлд изключи интеркома.
Майката се усмихна и широко разпери ръце.
— Кажи си честно, какво щеше да правиш без Майка си. Плашило?
— Направо съм изгубен.
— Като че не знаеш — рече Нюман. — Като че не знаеш. — Тя внимателно го погледна. Очите му бяха забити в пода. — Какво има?
Скофийлд бавно поклати глава.
— Трябваше да се досетя, че те са войници, Майко. Трябваше да го предвидя.
— За какво говориш?
— Трябваше да ги заключа, още щом ги видях…
— Не можеше.
— Изгубихме трима души.
— Нали победихме, миличък?
— Извадихме късмет — сериозно отвърна той. — При това страхотен късмет. Те бяха приклещили петима от хората ми в коридора и се канеха да ги убият, когато паднаха в басейна. Господи, виж само какво се случи в сондажното? Бяха планирали всичко до края. Ако Срамежливият не беше надушил Петард, щяха да ни прецакат, Майко. През цялото време са ни водили. Ние изобщо нямахме план.
— Чуй ме, Плашило — твърдо каза Нюман. — Искаш ли да знаеш нещо?
— Какво?
— Преди около шест месеца ми предложиха място в един от атлантическите разузнавателни отряди.
Скофийлд рязко повдигна глава. Не знаеше.
— Още пазя писмото вкъщи, ако искаш да го прочетеш — продължи Майката. — Подписано е от самия комендант. И знаеш ли какво направих, Плашило?
— Какво?
— Написах на коменданта на морската пехота на Съединените щати следното: много ви благодаря, обаче искам да остана в сегашната си част под командването на старши лейтенант Шейн М. Скофийлд. Не мога да се надявам на по-добър взвод и на по-добър командир.
Скофийлд остана поразен. Звучеше му направо невероятно. Да отхвърлиш предложението да постъпиш в атлантически разузнавателен отряд бе едно, но любезно да отклониш личната покана на коменданта на морската пехота на САЩ беше съвсем друго.
Майката го погледна право в очите.
— Ти си страхотен офицер, Плашило, страхотен. Умен си, смел си и си добър човек, което не се среща често.
Затова останах при теб. Ти имаш сърце, Плашило. Грижиш се за хората си. И ще ти кажа нещо — това те издига над всеки друг командир, когото познавам. Готова съм с риск за живота си да се оставя на твоята преценка, защото знам, че какъвто и да е планът, ти мислиш за всеки един от хората си.
Много командира търсят само слава, само повишение. Не им пука, че ще убият тъпата стара Майка. Но теб те е грижа и това ми харесва. Мамка му, я се виж. Самобичуваш се, защото едва не ни скъсаха задниците. Интелигентен си, Плашило. И си добър командир. Изобщо не се съмнявай в това. Изобщо. Просто трябва да си уверен в себе си. Това е.
Думите й го смаяха. Скофийлд кимна.
— Ще опитам.
— Добре — вече по-бодро каза тя. — Искаш ли да ме питаш нещо друго, докато си тук?
— Нищо. Това е всичко. Най-добре да проверя оня Реншоу. — Лейтенантът се изправи и закрачи към вратата. Когато стигна, рязко се обърна.
— Майко, чувала ли си нещо за хора, които се внедряват в бойни части?