— Да! — внезапно възкликна Реншоу.
— Какво?
— Йегър. Кармайн Йегър. Така се казваше.
— Пуснете видеото, ако обичате — ядосано рече Скофийлд.
— А, да, вярно. — Реншоу побърза да натисне „PLAY“.
На втория монитор се появи образ, почти същият като на първия.
Имаше една единствена разлика.
Някой стоеше на платформата.
Скофийлд напрегнато присви очи.
Човекът на екрана беше мъж, морски пехотинец. Сам.
Лейтенантът не можеше да види кой е, защото камерата се намираше точно над него. Виждаше само каската и нараменниците му.
Изведнъж мъжът вдигна глава, бавно плъзна поглед по шахтата и Скофийлд зърна лицето му.
И зяпна.
Собственото му лице.
Той се обърна към Реншоу.
— Кога записахте това…
— Продължавайте да гледате.
Шейн отново впери очи в екрана.
Видя се да стои до басейна и да говори по микрофона си. Нямаше звук, само виждаше устните си да се движат. Замълча и закрачи по платформата.
После спря.
Бе настъпил нещо.
Наведе се и разгледа няколко парченца строшено стъкло. Сякаш се озърна наоколо и в следващия миг главата му рязко се наклони настрани. Слушаше. Слушаше някой да говори по интеркома.
Изправи се и тъкмо се канеше да се обърне, когато цялото му тяло внезапно се разтърси. От гърлото му бликна струйка кръв. Олюля се леко, вдигна ръка към шията си и погледна дланта си. Пръстите му бяха окървавени.
После коленете му се подгънаха и той се свлече на платформата.
Скофийлд се взираше в собствения си образ на екрана.
Току-що беше видял как го прострелват… Лейтенантът се обърна към Реншоу.
Ученият само кимна към монитора.
— Има още — тихо каза той. — Още много.
Скофийлд отново погледна към екрана.
Тялото му лежеше неподвижно на платформата.
Дълго не се случи нищо.
И ненадейно някой влезе в кадър.
Шейн усети как адреналинът нахлува във вените му. След миг щеше да види човека, който го беше прострелял.
Първото нещо, което забеляза, бе каската.
Морски пехотинец.
Мъж. Личеше по походката му. Ала лицето му не се виждаше.
Морският пехотинец бавно се приближи до безжизненото тяло на Скофийлд. Не бързаше. Извади автоматичния си пистолет и го зареди.
Шейн напрегнато гледаше.
Мъжът се наведе над него и притисна два пръста към окървавеното му гърло.
— Проверява пулса ви — прошепна Реншоу.
Морският пехотинец изчака няколко секунди.
Лейтенантът не откъсваше поглед от екрана.
Мъжът се изправи, свали ударника на пистолета си и го прибра обратно в кобура.
— Лейтенант — рече Реншоу и се обърна към него. — Убеден съм, че сърцето ви просто е било спряло.
Шейн не го слушаше.
— А сега вижте какво прави — отбеляза ученият. — Това е фаталната му грешка…
Морският пехотинец забута с крак тялото на Скофийлд.
Буташе го към басейна. Накрая трупът падна във водата.
— Той не го знае — прошепна Реншоу, — но току-що ви съживи.
— Как?
— Водата. Толкова е ледена, че е изиграла ролята на дефибрилатор — нали знаете, ония електрошокови устройства, които дават по телевизията. Шокът от падането във водата е бил достатъчен, за да накара сърцето ви да забие отново. Уверявам ви, това е страхотен шок за тяло, което не е подготвено за такова нещо.
Морският пехотинец на екрана остана известно време на ръба на басейна, загледан в кръглите вълнички, предизвикани от потъналото тяло на Скофийлд. След тридесетина секунди се обърна и се озърна наоколо.
И в този момент лейтенантът видя нещо, което го накара да се вледени.
„О, не…“ — помисли си той.
Мъжът се завъртя на пети и бързо излезе от кадър.
Скофийлд се обърна към Реншоу със зяпнала уста.
— Още не е свършило — каза ученият. — Гледайте!
На екрана се виждаше само пустото ниво Д. Нищо друго.
Абсолютно нищо.
Във водата нямаше никакво движение.
Изтече цяла минута.
И тогава се случи.
— Какво, по дяволите… — ахна Шейн.
В този момент водата в басейна сякаш се раздели и сред кипящата бяла пяна изплува безжизненото тяло на Скофийлд.
Ала онова, което се появи след него, окончателно порази лейтенанта.
Нещо невероятно огромно, почти колкото косатка.
Но не беше косатка.
То повдигна неподвижното тяло и внимателно го избута на платформата. После се измъкна навън. Металната решетка се разтърси под тежестта му.
Някакъв вид тюлен.
Гигантски тюлен.
Имаше могъщо тлъсто тяло, безброй пластове мазнина и се придвижваше с помощта на двата си големи предни плавника. Трябва да тежеше най-малко осем тона.
Най-странното в него обаче бяха зъбите му. Този огромен тюлен имаше два дълги, извити навътре бивни, които излизаха от долната му челюст и се издигаха пред носа му.