— Какво е това, по дяволите? — промълви Скофийлд.
— Нямам представа — отвърна Реншоу. — Носът, очите, формата на главата… Прилича на слонски тюлен. Никога не съм виждал толкова голям. Нито с такива бивни. Слонските тюлени наистина имат дълги долни кучешки зъби, но чак пък толкова.
Тюленът наведе глава над тялото на Скофийлд. Като че ли го душеше. Накрая мустаците му докоснаха носа на лейтенанта. Той изобщо не реагира.
После животното раззина уста.
Точно пред лицето на Шейн!
Челюстите му се разтвориха и разкриха невероятно дългите зъби. Тюленът се наведе напред и понечи да налапа главата на жертвата си…
Скофийлд не откъсваше разширените си очи от екрана.
Чудовището се готвеше да му отхапе главата.
Щеше да го изяде!
Гигантското създание ненадейно се завъртя. Отначало Шейн се изненада от бързината му. Платформата под него завибрира.
Беше видяло нещо.
Тюленът започна да лае.
Не се чуваше звук, но Скофийлд го виждаше. Животното оголи зъби, затътри се напред и отново зае агресивна поза. Мускулите на широките му предни плавници изпъкнаха.
После изведнъж се обърна и се насочи обратно към басейна. Вълните от падането му във водата заляха платформата и неподвижното тяло на Шейн.
— Почакайте — каза Реншоу. — Следва моето тържествено появяване.
В този момент в кадър влезе друг мъж. Той не носеше каска и лицето му ясно се виждаше. Реншоу.
Ученият се наведе напред, хвана тялото на Скофийлд подмишниците и бързо започна да го влачи…
Реншоу спря видеото.
— Това е всичко — заяви той.
Лейтенантът мълчеше. Случилото се го бе поразило.
Първо, морският пехотинец, който го беше прострелял, бе проверил пулса му — за да се убеди, че е мъртъв — и го беше блъснал в басейна, за да скрие всички следи.
А после — слонският тюлен.
Гигантското животно, което внимателно го бе избутало на платформата и след това беше изчезнало в тъмната вода.
— Сега разбирате ли какво исках да кажа с това, че сте били в клинична смърт? — попита Реншоу. — Онзи тип на екрана беше абсолютно сигурен, че сте мъртъв.
— Иначе щеше да ме доубие с куршум в главата — отвърна Скофийлд.
Той поклати глава. Изглежда, че смъртта го бе спасила от смърт.
— Мамка му… — въздъхна лейтенантът.
Известно време погледът му блуждаеше в пространството. Накрая бързо запремига и се върна в действителността.
— Бихте ли го пуснали отново? — помоли той учения. Току-що си беше спомнил нещо за морския пехотинец, нещо, което видът на слонския тюлен временно бе изличил от паметта му.
Реншоу пренави касетата.
Скофийлд се видя да излиза на ниво Д.
— Превъртете записа на бързи обороти — каза той.
Геофизикът натисна бутона. Лейтенантът на екрана комично бързо закрачи назад-напред, после се строполи на земята.
Появи се морският пехотинец. Провери пулса му. Изправи се и започна да го бута към водата с крак.
— Добре, сега го пуснете нормално.
Морският пехотинец за последен път ритна тялото на Скофийлд и го блъсна в басейна.
— Пригответе се за пауза — рече Шейн, без да откъсва очи от сцената.
Мъжът стоеше на ръба и гледаше към водата. После се обърна и се озърна наоколо.
— Сега! — каза лейтенантът.
Реншоу бързо натисна „PAUSE“ и образът замръзна.
Виждаше се горната част на каската на морския пехотинец и раменете му.
— Не разбирам — учуди се ученият. — Лицето му пак не се вижда.
— Не гледам лицето му — отвърна Скофийлд.
И наистина.
Взираше се в раменете му. В десния му нараменник.
Образът бе зърнист, ала нараменникът ясно се виждаше.
Върху него беше нарисувано нещо.
По гърба на Шейн полазиха тръпки.
Рисунката изобразяваше кобра с широко раззината уста.
В тъмния склад на ниво Д, Майката отпусна глава назад на ледената стена и затвори очи.
От половин час при нея не беше идвал никой и тя очакваше скоро да се появи Бък Райли. Кракът започваше да я боли и копнееше за нова доза метадон.
Дълбоко си пое дъх и се опита да не обръща внимание на болката.
След миг обаче изпита странното усещане, че в помещението има някой…
Тя бавно повдигна клепачи.
Някой стоеше на прага.
Мъж. Морски пехотинец.
Неподвижен като статуя. Силуетът му се очертаваше на тъмния фон. Лицето му бе скрито в сенките.
— Книга? — попита Нюман и се приповдигна. Тя присви очи и се опита да го разпознае.
И се сепна.
Не беше Райли.
Бък бе по-нисък, по-набит.
Този морски пехотинец беше висок и слаб.
Мъжът не отговори. Просто стоеше и я гледаше. Майката най-после го позна.