— Змия — каза тя. — Какво има? Онемя ли? Да не си глътна езика?
Каплан не помръдваше от вратата и продължаваше да я наблюдава.
Когато заговори, Нюман не видя устните му да се движат. Гласът му беше дрезгав и тих.
— Дойдох да се погрижа за теб, Майко.
— Добре. — Тя седна и се приготви за поредната доза метадон. — Нямам нищо против да получа малко от оная ободряваща течност.
Змия мълчеше.
Нюман се намръщи.
— Е? Какво чакаш, официална покана ли?
— Не — студено отвърна Каплан.
Той пристъпи напред и очите на Майката се разшириха от ужас, когато светлината от коридора се отрази в острието на ножа му.
Нюман се притисна към ледената стена.
— Мамка му, какво правиш, Змия?
— Съжалявам, Майко — каза той. — Ти си добър войник. Но видя прекалено много.
— Какво значи това, по дяволите?
Каплан бавно се приближи.
Майка не откъсваше очи от блестящия нож в ръката му.
— Националната сигурност — рече Змията.
— Националната сигурност ли? — подигравателно попита тя. — Какъв си всъщност, Змия?
Той злобно се усмихна.
— Хайде, Майко, чувала си слуховете. Ти за какъв ме мислиш?
— За шибан маниак, ето за какъв. — Погледът й попадна върху каската й, която лежеше на пода между нея и Каплан. Микрофонът стърчеше във въздуха.
Нюман бавно плъзна лявата си ръка към колана си.
— Правя каквото е нужно — каза Змията.
— Нужно за кого? — попита Майката и натисна бутона, който включваше интеркома й.
Скофийлд отново си бе сложил бронята.
Прибра пистолета в кобура си и пъхна ножа в канията на глезена си. Накрая прехвърли автомата през рамо и върна магнитната кука на мястото й на гърба си. Когато си сложи каската, в слушалката му се разнесоха гласове.
— … интерес на страната.
— Змия, остави тия шибани… Внезапно пращене прекъсна сигнала.
Но вече беше чул достатъчно.
Майката.
Змията бе при Майката.
— Господи — ахна Скофийлд и се обърна към Реншоу.
— Добре, Хари Худини, имате точно пет секунди да ми покажете как се излиза от тази стая.
Ученият незабавно се втурна към вратата.
— Защо? Какво става?
Лейтенантът го последва.
— Готвят се да убият един от хората ми.
Змията вдигна крак от останките на каската на Нюман.
Малкият микрофон бе непоправимо смачкан.
— Хайде, Майко — рече Каплан. — Очаквах повече от теб. Или просто си забравила, че и аз имам интерком?
Тя намръщено го изгледа.
— Ти ли уби Самурай?
— Да.
— Мамицата ти!
Змията вече беше съвсем близо до нея. Майката се притисна към стената.
— Време е да умреш, Майко.
— Що за извратено двулично копеле си ти? — изсумтя тя.
Каплан се усмихна.
— Аз съм от ГРК.
Скофийлд напрегнато чакаше. Реншоу се приближи до дебелата дървена врата.
До този момент лейтенантът не бе забелязал, че е направена от десетина вертикални дървени летви.
— Хоризонталните плоскости са отвън — каза ученият. — Което значи, че никой извън стаята не може да види, че съм разрязал вертикалните летви.
Очите на Скофийлд се разшириха.
По ширината на тежката врата, на около метър една от друга, минаваха две тънки хоризонтални линии.
Шейн се удиви на изобретателността на Реншоу.
— Срязах ги с обикновен кухненски нож с назъбено острие — поясни геофизикът. Пресегна се надясно, взе ножа и го пъхна в тясната пролука между две от вертикалните летви. После го използва като лост и я извади.
Отвори се правоъгълна дупка, през която Скофийлд зърна кръглия външен тунел на ниво Б.
Реншоу хвана с ръце втората летва и бързо я издърпа. После третата.
Скоро отворът стана достатъчно голям, за да се провре човек.
— Отдръпнете се — каза Скофийлд.
Ученият отстъпи назад и Шейн се хвърли с главата напред. Претърколи се от другата страна, стана и светкавично се затича по тунела.
— Чакайте! — извика Реншоу. — Къде отивате?
— На ниво Д! — отекна отговорът на Скофийлд.
Реншоу остана сам в стаята си, загледан в правоъгълния отвор на вратата.
Надникна навън.
— Никога не съм се мятал така — рече дребният учен.
Скофийлд тичаше.
Стените на кръглия външен тунел се носеха край него. Задъхваше се. Сърцето му бясно туптеше. Той зави наляво и се насочи към централната шахта.
В ума му имаше само една мисъл.
За рисунката на нараменника на мъжа, който се бе опитал да го убие.
Змията.
Не можеше да го проумее. Каплан беше получавал безброй военни отличия. Един от най-старите морски пехотинци в корпуса. Защо убиваше собствените си другари?