После си помисли за Майката.
Змията бе на ниво Д при Майката.
Имаше логика. Каплан вече беше убил Самурай, най-слабия от взвода. Майката — с един крак и силно упоена от метадона — също щеше да е лесна плячка.
Скофийлд изскочи във външния коридор, затича се към стълбата и се спусна на ниво В. После продължи още два етажа надолу.
Сега бе на ниво Д. Втурна се край басейна и се насочи към южния тунел.
Накрая зърна отворената врата на склада.
Лейтенантът внимателно се приближи. Извади магнитната си кука — все още не можеше да използва пистолета си заради запалимия газ във въздуха — и я насочи напред.
Дълбоко си пое дъх и влезе вътре.
Устата му зяпна.
— Мамка му — ахна Скофийлд.
Двамата лежаха на пода.
Майката и Змията.
Нюман бе опряла гръб на стената и със здравия си крак притискаше гърлото на Каплан, приковавайки го към здрава дървена лавица, на която бяха подредени кислородни бутилки. С две ръце държеше автоматичния си колт. Дулото му сочеше лицето на Змията.
Газът във въздуха очевидно не я тревожеше.
От две дълбоки рани над лявото й око шуртеше кръв, която се стичаше по веждата и по лявата й буза. Тя не я забелязваше — просто се взираше в очите на мъжа, който се беше опитал да я убие.
От време на време Змията се опитваше да окаже съпротива, ала Майката имаше здрава опора и силно притискаше адамовата му ябълка с голямото си стъпало.
Помещението изглеждаше така, сякаш е паднала бомба.
Навсякъде се търкаляха парчета от разбити дървени лавици и прекатурени кислородни бутилки. На пода лежеше ножът на Каплан. Острието му бе окървавено.
Нюман бавно завъртя глава и погледна Скофийлд, който все още смаяно стоеше на прага.
Гърдите й тежко се надигаха и спускаха.
— Е, Плашило — каза тя, — докога ще висиш там?
Пит Камерън спря тойотата си на улица „Нюбери“ № 14, Лейк Артър, Ню Мексико, пред приятна бяла къща с безукорно поддържана градинка — съвършено окосена трева, алпинеум, дори езерце. Приличаше на дом на пенсионер или поне човек, който има достатъчно свободно време за такива неща.
Репортерът отново погледна визитката.
— Добре, Андрю Уилкокс, да видим какво ще ми кажеш.
Камерън се качи на верандата и почука на вратата.
Половин минута по-късно на прага се появи около тридесет и пет годишен мъж. Изглеждаше младолик и в отлична форма. Брадичката му бе гладко избръсната. Любезно се усмихна.
— Добро утро. Какво обичате? — попита той с провлачен южняшки акцент.
— Здравейте — отвърна Пит. — Търся господин Андрю Уилкокс — и протегна визитката. — Казвам се Питър Камерън. Репортер съм в „Уошингтън Поуст“. Господин Уилкокс ми прати картичката си.
Усмивката на лицето на младия мъж мигновено угасна.
Погледът му се плъзна по Камерън, сякаш го преценяваше. После огледа улицата — попита дали някой не наблюдава къщата.
— Заповядайте, господин Камерън — каза той. — Надявах се да дойдете, но не ви очаквах толкова скоро. Моля, заповядайте.
Пит влезе вътре.
И едва тогава осъзна, че южняшкият акцент на мъжа внезапно е изчезнал.
— Господин Камерън, истинското ми име не е Андрю Уилкокс — започна младият мъж, който седна срещу него. Южняшкото провлачване беше заменено от ясния, отчетлив глас на образован човек. От Източното крайбрежие.
Пит Камерън извади бележника и химикалката си.
— Ще ми кажете ли истинското си име? — внимателно попита той.
Мъжът се замисли за миг и Камерън използва това време, за да го разгледа. Бе висок и красив, с руса коса, квадратна брадичка и широки рамене. Ала нещо в него го смущаваше.
Очите му, разбра Пит.
Очите му бяха зачервени. Под тях висяха тежки тъмни торбички. Приличаше на човек, който не е спал дни наред.
Накрая мъжът отвори уста.
— Истинското ми име — каза той, — е Андрю Трент. Преди бях старши лейтенант от морската пехота и командвах разузнавателен взвод, базиран в Атлантическия океан. Но ако прегледате официалния архив, ще откриете, че през март деветдесет и седма съм загинал при нещастен случай в Перу.
Трент говореше с нисък, равен глас, — който излъчваше горчивина.
— Значи сте мъртъв — рече Пит Камерън. — Страхотно. Добре, първи въпрос: защо се свързахте с мен?
— Чел съм статиите ви — отвърна Трент. — Харесват ми. В „Мадър Джоунз“. И в „Поуст“. Прям сте. Освен това не публикувате нещо веднага, първо го проверявате и хората ви вярват. Искам хората да повярват на онова, което ще ви кажа.
— Ако изобщо си струва да го публикувам — отбеляза Камерън. — Добре, защо според правителството на Съединените щати официално сте мъртъв?