— ГРК обединява две от най-могъщите институции в страната — каза Трент, — върховното командване на всички видове въоръжени сили и най-секретната разузнавателна организация.
— И нейната задача е… как се изразихте вие? Да гарантира техническото превъзходство на Америка?
— Нейната задача — отвърна Трент — е да се грижи всяко голямо техническо откритие, било то компактдиска, някакъв компютърен чип или технологията „Стелт“, да принадлежи на Съединените американски щати. — Младият мъж дълбоко си пое дъх. — Господин Камерън, струва ми се, че не ви обяснявам добре същността на нещата. Нека се изразя по друг начин. Задачата на ГРК е да събира разузнавателна информация или както го нарича правителството, „разузнавателно координиране“.
Нейната задача е да се грижи абсолютно никой, освен нас, да не знае за дадена ценна технология. И ГРК не се колебае да убива, за да постигне целта си. Нейната задача, причината за нейното съществуване, е да се грижи, дадена информация да не попадне в чужди ръце. Защото крайната цел е една: Америка да продължи да води с огромна преднина всички останали държави в света.
— Аха — каза Камерън. — И вие твърдите, че тя постига целта си, като внедрява хора в елитни бойни части, така ли?
— Това е само част от цялостната стратегия на ГРК, господин Камерън. Една от най-лесните части. Помислете — рече Трент, — Съветът на началник-щабовете участва в ГРК. И се грижи избрани от тях хора — свръхлоялни хора, обикновено по-възрастни сержанти, професионални войници — да бъдат назначавани в съответни военни поделения. И под „съответни поделения“ имам предвид силите за бързо реагиране, ударните части, които първи пристигат на бойното поле. Разузнавателните взводове на морската пехота, тюлените от военноморския флот.
Ако например в бразилската джунгла падне метеорит, ние пращаме морската пехота. Тя отцепва района и взима метеорита. После, ако в него се открие нещо ценно, ГРК очиства морските пехотинци, които са го намерили.
— Очиства ли ги?
— Помислете — горчиво каза Трент. — Не могат да си позволят цял куп отлично обучени войници да знаят най-строго пазените национални тайни, които могат да изстрелят Съединените щати на двайсет години пред останалите страни. Нали?
По дяволите, няма нужда от сложен план, за да получиш такава информация от някой нисш войник. Купуваш му няколко бири, осигуряваш му хубаво момиче и вашият среден ефрейтор от морската пехота ще разкаже на госпожица Големи цици всичко, което знае за светещия зелен метеорит от бразилската джунгла.
Не забравяйте за ценността на тези тайни, господин Камерън. Загубата на няколко войника не е нищо в сравнение със стойността на двайсетгодишна преднина пред останалата част от света.
— Добре тогава — прекъсна го Пит, — често ли се случват такива неща? Искам да кажа избиването на цял взвод.
Трент поклати глава.
Не, рядко. Известни са ми само четири случая за последните петнайсет години.
— Аха — скептично наклони глава Камерън. — Господин Трент, разбирам какво ми намеквате, но такова нещо изисква цяла мрежа от хора, поставени на съответните места. Висши военни не само в Съвета на началник-щабовете, но и в администрацията…
— Чували ли сте за Чък Козловски, господин Камерън?
— Името ми звучи познато…
— Чарлз Р. Козловски е главен сержант на морската пехота. Знаете ли какво значи главен сержант на морската пехота, господин Камерън?
— Какво?
— Най-висшата сержантска длъжност в корпуса. Чък Козловски е морски пехотинец от трийсет и три години. Получил е повече ордени, отколкото можете да си представите.
Трент замълча за миг.
— И освен това е от ГРК.
Камерън продължително го изгледа, после си записа името: Чък Козловски.
— Той е ангел пазител на всеки внедрен войник в корпуса — продължи Трент. — Казаха ми, че след моя инцидент дори дошъл в Перу и лично придружил оцелелите морски пехотинци — предателите, разбира се — у дома. И ги назначил на нови места. Даже препоръчал един от тях за медал.
— Господи…
— Ето ви я вашата мрежа, господин Камерън. Мрежа, която е обхванала сержантския състав на морската пехота чак догоре — до такава степен, че дори определя къде да бъдат назначавани хората й. Но това не е всичко. Както вече казах, внедряването на хора в елитни бойни части е само част от цялостната програма на ГРК. Групата има свои агенти и другаде.
— Къде?
— Ами например в бизнес средите.
— Искате да кажете в частните компании ли?
Трент кимна.
— Искате да кажете, че правителството на Съединените щати е внедрило хора в частни фирми, за да ги шпионира, така ли?