— И какво стана с него? — предпазливо попита Камерън.
Гласът на Трент прозвуча твърдо, студено, без абсолютно никаква емоция:
— Умря.
Змията беше заключен с белезници за стълба на ниво Д, заедно с Анри Ре и Люк Шампион. Бяха му отнели оръжието и бронята.
Скофийлд, Райли и Срамежливият стояха пред него и го гледаха. Лейтенантът бе наредил да настанят Майката на стол и да я изнесат на платформата.
Единственият цивилен, който присъстваше, беше Джеймс Реншоу.
Атмосферата бе напрегната. Всички мълчаха.
Скофийлд си погледна часовника.
15:42.
Аби Синклер беше казала, че дупката в слънчевото петно ще мине над „Уилкс“ в 15:51.
Девет минути.
Трябваше да побърза. Гант и другите все още бяха в пещерата и му се искаше да се свърже с тях, за да научи какво точно има долу, преди да установи контакт с „Макмърдо“.
Скофийлд натисна един от бутоните на часовника си и на дисплея се появи хронометър.
1:52:58.
1:52:59.
1:53:00.
По дяволите, помисли си той.
Нямаше никакво време. След като им се обадеше в 15:51, хората в „Макмърдо“ щяха да разполагат с по-малко от час, за да измислят начин да открият и унищожат френския боен кораб край брега, готов да изстреля ракетите си срещу „Уилкс“.
— Добре — каза Скофийлд. — Книга. Срамежлив. Първо вие.
Райли и Симънс докладваха.
Те бяха поправяли антената на станцията до една от външните сгради.
— После се обадихте вие и пратихте някой от нас да провери господин Реншоу — рече Книгата. — Змията прие обаждането, затова той изпълни заповедта. Върна се след петнайсетина минути и каза, че всичко било наред, господин Реншоу все още бил в стаята си и било фалшива тревога.
Лейтенантът кимна — по това време го бяха простреляли.
— Малко по-късно исках да отида да видя Майката — продължи Райли, — но Змията ме спря и заяви, че той щял да се погрижи за нея. Естествено, не заподозрях нищо.
Скофийлд отново кимна — тогава Каплан се беше-опитал да убие Нюман.
Пристъпи напред и застана точно пред Змията.
— Бихте ли обяснили поведението си, сержант?
Той мълчеше.
— Бихте ли ни осветлили по въпроса, какво става тук, сержант? — повтори Шейн.
Каплан дори не мигна. Просто го гледаше презрително.
Скофийлд го мразеше. Мразеше го до мозъка на костите си.
Този човек бе стрелял срещу него и после беше проверил дали е мъртъв.
В крайна сметка, заскреженото стъкло на платформата, което бе настъпил само секунди преди да изпадне в безсъзнание обясняваше всичко: защо Змията е можел да използва снайперистката си пушка, въпреки запалимия газ във въздуха и откъде е стрелял.
Отговорът беше прост.
Каплан изобщо не се бе намирал в станцията. А навън. Беше пробил малка кръгла дупка в белия, заскрежен стъклен купол над централната шахта и се бе прицелил в Скофийлд от там. Парченцата стъкло бяха паднали чак на най-долния етаж.
— Той каза, че е от ГРК — тихо рече Майката.
Райли и Симънс рязко се обърнаха към нея.
— Е, сержант? — попита Скофийлд.
Змията продължаваше да мълчи.
— Не е много приказлив, а? — изсумтя лейтенантът.
— Когато се канеше да ме накълца, устата му не спираше да мели — каза Майката. — Предлагам да му отрежем ташаците и да го накараме да гледа как храним с тях шибаните косатки.
— Добра идея — отвърна Скофийлд.
Змията презрително го изгледа.
Шейн беше бесен. Искаше му се да блъсне Каплан в стената и да изтрие това нахално изражение от шибаното му лице…
„Като командири, вие просто не можете да си позволите да сте разгневени“ — отново отекнаха в главата му думите на Тревър Барнаби.
Той се запита дали генералът някога е имал предатели В частта си. Чудеше се как би постъпил прочутият командир на СВС при тези обстоятелства.
— Твоето мнение, Книга? — попита Скофийлд.
Бък Райли тъжно погледна Змията и поклати глава.
— Не мислех, че си предател, Змия — рече той. После се обърна към лейтенанта. — Не е ваша работа да го убивате — Поне не тук и не сега. Отведете го у дома. Пратете го в затвора.
Докато Райли говореше, Скофийлд наблюдаваше Каплан. Змията предизвикателно отвърна на погледа му.
Последва дълго мълчание.
Накрая Шейн го наруши.
— Разкажи ми за Групата за разузнавателно координиране, Змия.
— Хубава рана — вперил очи в шева на шията му, рече Каплан тихо и бавно. — Трябваше да си мъртъв.
— Това не ми влизаше в плановете. Разкажи ми за ГРК.
Змията ледено се усмихна. После се засмя.
— Ти си мъртвец — промълви той. И се обърна към другите. — Вие също.