— Какво искаш да кажеш? — попита Скофийлд.
— Нали искаше да ти разкажа за ГРК? Е, току-що го направих.
— ГРК ще ни убие, така ли?
— ГРК за нищо на света няма да ви остави живи — отвърна Каплан. — Не е възможно. Не и след онова, което видяхте тук. Когато пипне оня космически кораб, правителството на Съединените щати няма да позволи неколцина войници като вас да знаят тайната. Ще избие всички ви. Можете да ми вярвате.
Думите му увиснаха във въздуха. Всички мълчаха.
Наградата им за това, че толкова бързо пристигнаха в полярната станция „Уилкс“ и с риск за живота си я защитиха от французите щеше да е смъртна присъда.
— Чудесно — каза Скофийлд. — Направо чудесно. Басирам се, че адски се гордееш със себе си.
— Верността ми към родината е по-голяма от верността ми към теб, Плашило — предизвикателно отвърна Змията.
Лейтенантът стисна зъби и направи крачка напред. Райли го задържа.
— Не сега — тихо каза Книгата. — Не тук.
Скофийлд отстъпи.
— Лейтенант! — извика някъде от високо женски глас.
Той погледна нагоре.
Аби Синклер се бе навела над парапета от ниво А.
— Лейтенант! Време е!
Скофийлд влезе в радиозалата на ниво А. Райли и Джеймс Реншоу го последваха. Срамежливият беше останал при басейна да пази Каплан.
Аби вече седеше на радиопулта. Когато видя Реншоу, метеороложката затаи Дъх.
— Здравей, Аби — поздрави дребният учен.
— Здравей, Джеймс — предпазливо отвърна тя и се обърна към Скофийлд. — Дупката бе трябвало да мине над нас всеки момент. — Синклер натисна един от бутоните на пулта. От двата монтирани на стената високоговорители се разнесе пращене.
— Това е звукът на слънчевото изригване — поясни Аби. — Но ако почакате… няколко… секунди…
Внезапно смущенията утихнаха и настъпи тишина.
— Ето! — извика тя. — Ето дупката, лейтенант.
Шейн седна на пулта и взе микрофона.
Натисна копчето и тъкмо се канеше да заговори, когато от високоговорителите се чу високо съскане.
Скофийлд остави микрофона. Погледна Аби.
— Какво направих? Да не съм повредил нещо?
Метеороложката се намръщи и натисна няколко ключа.
— Не. Нищо не сте повредили.
— Пак ли е слънчевото изригване? Възможно ли е да сте сгрешили с изчисленията си?
— Не — твърдо отвърна тя.
И продължи да работи с пулта.
Но нищо не се променяше.
Системата не реагираше. Високото съскане продължаваше.
— Нещо не е наред, това не са смущения от слънчевото изригване — каза Синклер. — Като че ли са електронни. Сякаш някой ни заглушава…
По гърба на Скофийлд полазиха тръпки.
— Заглушават ли ни?
— Като че ли някой прекъсва сигнала между нас и „Макмърдо“.
— Плашило… — разнесе се иззад лейтенанта мъжки глас.
Шейн се обърна.
Срамежливият.
Стоеше на прага на радиозалата.
— Нали ти казах да останеш долу при…
— Трябва да видите това, господин лейтенант — прекъсна го Симънс. — Спешно е — и протегна лявата си ръка.
Държеше преносимият екран, който Скофийлд бе донесъл от колите. Дисплеят показваше данните от телеметричното сканиране.
Срамежливият бързо пресече стаята и му го подаде.
Лейтенантът го погледна и очите му се разшириха.
— Господи — ахна той.
На екрана се виждаха червени точки.
Приличаха на пчелен рой и се приближаваха към средата на полето.
Скофийлд преброи двадесет точки.
Двадесет…
И се насочваха към полярната станция.
— Мили Боже…
В този момент Скофийлд чу глас.
Глас, от който се вцепени.
Идваше от стенните тонколони. Висок и силен, сякаш говореше самият Бог.
— Внимание, полярна станция „Уилкс“. Внимание. Американски сили в полярна станция „Уилкс“. Както несъмнено вече знаете, радиовръзката ви е прекъсната. Няма смисъл да се опитвате да установите контакт с базата си в „Макмърдо“. Съветвам ви незабавно да се предадете. Ако не го сторите, ще бъдем принудени да използваме сила. А това няма да ви хареса, дами и господа.
Скофийлд отлично познаваше този глас. Английският акцент не можеше да се сбърка. Глас от миналото му.
Гласът на Тревър Барнаби, бригаден генерал Тревър Барнаби, командващ СВС на Нейно величество.
ПЕТА АТАКА
16 юни, 15:51
— Божичко — промълви Срамежливият.
— Колко време остава до пристигането им? — попита Райли.
Скофийлд не откъсваше очи от екрана. Погледна към прозореца в долната му част, където бавно се въртеше схематично изображение на снегоход на въздушна възглавница. Под него пишеше:
„СНЕГОХОД НА ВЪЗДУШНА ВЪЗГЛАВНИЦА БЕЛ ТЕКСТРЪН СЕР. № 7-S
(ВЕЛИКОБРИТАНИЯ)“.