Създава се впечатлението за едно наистина интернационално управление. То обаче е невярно и твърде опростенческо.
Привържениците на „политически неутрална Антарктида“ не споменават за старата вражда между Аржентина и Великобритания, заради съответните им антарктически претенции, нито категоричния отказ на всички страни от Антарктическия договор да одобрят резолюцията на ООН от 1985 г., според която Антарктида принадлежи на цялата международна общност, нито загадъчното мълчание на страните от Договора, последвало един малко известен доклад на „Гринпийс“ от 1995 г., обвиняващ френското правителство в провеждането на тайни подземни ядрени опити край брега на Земя Виктория.
Нещо повече, привържениците на „политически неутрална Антарктида“ не признават, че земя, която няма ясно установени граници, не е в състояние да се справи с вражески нашествия.
Научно-изследователските станции често са отдалечени на хиляди километри една от друга. Понякога те откриват находки с огромна стойност — уран, плутоний, злато. Не е изключено някоя отчаяно търсеща полезни изкопаеми чужда държава да прати военни сили, за да присвои откритието преди останалата част от света дори да разбере за съществуването му.
Такъв инцидент обаче, доколкото е известно, никога не се е случвал в Антарктида.
„Винаги има първи път“ — помисли си Скофийлд, докато следваше французина в полярната станция „Уилкс“.
Лейтенантът беше чул запис на сигнала за помощ на Аби Синклер. Ако учените от „Уилкс“ наистина бяха попаднали на извънземен космически кораб, скрит дълбоко в леда под станцията, в случая определено щяха да се намесят и чужди интереси. Друг въпрос бе дали ще имат смелостта да пратят ударна сила.
Във всеки случай, фактът, че на вратата на американската научноизследователска станция го посрещна французин, го безпокоеше и докато крачеше в тъмния леден тунел, Скофийлд стискаше автоматичния си пистолет малко по-силно, отколкото трябваше.
Двамата най-после излязоха на ярко осветено открито пространство. Скофийлд стъпи на тънък метален външен коридор, който гледаше към широка цилиндрична шахта.
„Уилкс“ се разкриваше пред него като гигантска подземна сграда. Тесни черни коридори опасваха цилиндъра. В основата му се виждаше кръгъл басейн, в средата на който се поклащаше водолазната камбана на станцията.
— Оттук — каза Люк и го поведе надясно. — Всички са в трапезарията.
Когато влезе в стаята, Скофийлд се почувства като възрастен сред деца от предучилищна възраст: непознат, чиито ръст и поведение не се вписваха в обстановката.
Петимата оцелели седяха около масата. Мъжете бяха брадясали, жените — със занемарена външност. Всички изглеждаха изтощени. Те уморено го погледнаха.
В трапезарията имаше още двама мъже, който стояха зад масата. За разлика от американците, подобно на Люк, те бяха свежи и с чисти дрехи. Единият държеше поднос с вдигащи пара напитки. В мига, в който видя лейтенанта, замръзна на място.
„Френски учени от «Дюрвил» — помисли си Скофийлд. — Дошли са в отговор на сигнала за помощ.
Може би.“
Отначало никой не продума.
Всички просто го гледаха: каската и сребърните му огледални очила, бронята и бялата му маскировъчна униформа, провесения през рамо автомат MP–5 и автоматичния пистолет в ръката му.
Змията влезе в трапезарията и всички очи се насочиха към него. Беше облечен и въоръжен по същия начин. Близнак.
— Всичко е наред — каза на другите Люк. — Те са от морската пехота. Дошли са, за да ви спасят.
— Божичко — въздъхна една от жените. После се разплака. — Слава Богу.
„Американски акцент“ — забеляза Скофийлд. Тя стана и се приближи до него. По бузите й се стичаха сълзи.
— Знаех си, че ще дойдете. Знаех си.
Жената се вкопчи в нараменниците му и зарида на гърдите му. Скофийлд не прояви емоция. Той само отдръпна пистолета си надалеч от нея, както го бяха учили.
— Всичко е наред, госпожо — каза лейтенантът, докато внимателно я водеше към най-близкия свободен стол.
— Вече сте в безопасност.
Щом я настани, Скофийлд се обърна към другите.
— Дами и господа, ние сме шестнайсети разузнавателен взвод от морската пехота на Съединените щати. Аз съм лейтенант Шейн Скофийлд, а това е сержант Скот Каплан. Тук сме в отговор на сигнала ви за помощ. Имам заповед да обезопася станцията и да се погрижа нищо да не ви заплашва.