Колата отляво на Райли вече я нямаше, но другата отдясно продължаваше да го блъска.
Внезапно британците отвориха страничната си врата и от нея се показа дебела черна тръба. Гранатохвъргачка М–60.
— Мамка му! — възкликна Книга.
От тръбата изригна пламък и секунди по-късно цялата стена на снегохода на Райли избухна.
След миг през дупката влетя нещо малко и черно и изтрака на пода.
Сержантът веднага го видя.
Цилиндричен предмет със сини цифри отстрани. Приличаше на обикновена граната, ала Книгата знаеше, че е нещо много по-страшно.
Азотна граната.
Характерното оръжие на СВС.
Най-модерната граната в света. Тя дори притежаваше защитен механизъм, който не позволяваше да я вдигнеш и да я хвърлиш обратно. Стандартно време на взривяване: пет секунди.
„Бягай!“
Райли се хвърли към лявата страна на кабината и светкавично отвори плъзгащата се врата.
Пет…
Леден антарктически вятър зашиба лицето му. Снегът почти го заслепи. Той нямаше да го убие, но ако паднеше на земята, можеше да… Обаче азотната граната означаваше сигурна смърт.
Четири… Три…
Книгата се измъкна навън и в движение затръшна вратата след себе си. Легна върху черната гумена възглавница. Лицето му беше притиснато към прозореца. Яростният вятър пищеше в ушите му.
Две… една…
Молеше се бронираните стъкла да издържат… Азотната граната избухна.
Леденосиният азот плисна в стъклото пред лицето му. Той инстинктивно отдръпна глава.
И удивено зяпна вътрешността на кабината. Свръхохладената течност бе обляла всички открити повърхности.
Всички открити повърхности.
По вътрешната страна на прозореца се стичаше лепкаво синкаво желе. Райли облекчено въздъхна. Бронираното стъкло все пак беше издържало.
И в следващия миг… праааас!…
Той отскочи назад точно, когато по прозореца плъзнаха хиляди тънки пукнатини. Под въздействието на азота, стъклото светкавично се свиваше.
— Книга!
Сержантът се обърна и видя снегохода на Симънс да се приближава към неговия. Срамежливият седеше зад кормилото.
— Качвай се!
Страничната врата се отвори. Гумените възглавници на двете машини се докоснаха за миг и отново се разделиха.
— Скачай! — извика по микрофона си Симънс.
Райли се изправи на крака.
— Хайде! — настойчиво каза Срамежливият.
Сержантът се опитваше да не откъсва очи от отново приближаващата се възглавница; да не гледа към снега, който се носеше между двете коли със сто и тридесет километра в час.
В периферното му зрение се появи нещо.
Черната британска машина мина зад снегохода на Симънс.
— Помощ, Плашило! — извика по интеркома Срамежливият.
Страничната врата на черната кола се отвори и отвътре се подаде противотанкова ракетохвъргачка „Милан“.
Райли видя познатото облаче дим. Ракетата полетя във въздуха и в този момент той разбра, че е закъс…
— Книга! За Бога, скачай! Веднага! По дяволите!
Райли скочи.
Беше във въздуха.
С периферното си зрение видя, че британският снегоход избухва, улучен от американски стингър. Ала преди това бе изстрелял ракетата си.
После ръцете му внезапно се вкопчиха в черната възглавница на колата на Симънс и Книгата забрави за всичко останало.
Точно когато краката му щяха да докоснат земята, успя да намери опора и вдигна очи. Тъкмо навреме, за да види, че ракетата улучва задната част на вече изоставения му снегоход и го взривява.
— Прибра ли го? — попита по интеркома Скофийлд.
Той все още се движеше пред Срамежливия. И все още заднешком.
— Да — потвърди Симънс. — Вътре е.
— Добре.
И тогава чу изстрелите.
Лейтенантът рязко завъртя глава наляво.
Британците, които бяха взривили колата на Райли. Само че сега от отворената им врата се подаваше страховита наглед картечница. Тежкото оръжие беше монтирано на тринога и от дулото му с оглушителен грохот бълваха почти еднометрови огнени езици. По корпуса на снегохода на Срамежливия се появиха дупки и пукнатини. Зад витлото му оставаше тънка следа черен дим. Скоростта му видимо започна да намалява.
— Плашило! — извика Симънс. — Имаме сериозен проблем!
— Идвам! — отвърна Скофийлд.
— Улучиха ме зле и не мога да поддържам скорост! Трябва да прехвърля част от товара!
Лейтенантът бързо прецени ситуацията. Продължаваше да се движи заднешком по ледената равнина. Колата на Срамежливият бе от дясната му страна, британците — отляво.
— Господин Реншоу… — каза той накрая.
— Да?
— Поемете управлението.
— Моля?
— Почти същото е като да шофирате лек автомобил, само че реагира малко по-бавно.