Ученият зае неговото място и хвана волана.
— А сега затворете очи.
— А?
— Просто затворете очи — рече Скофийлд, спокойно вдигна автомата си…
… и стреля в предното стъкло!
Реншоу покри лицето си с длани, за да се предпази от разлетелите се остри парченца. Когато отново отвори очи, видя двата снегохода, които се носеха по ледената равнина „зад“ него.
— Добре — каза лейтенантът, — минете пред черния.
Дребният геофизик внимателно завъртя кормилото.
Машината бавно се плъзна наляво и застана пред британците, които бяха улучили колата на Симънс.
— Дръжте този курс — нареди Скофийлд.
Прехвърли ремъка на автомата на шията си и зареди автоматичния си пистолет.
— Добре, господин Реншоу. Сега натиснете спирачки. Ученият изненадано го погледна.
— Какво?
После разбра какво иска Скофийлд.
— О, не. Не говорите сериозно…
— Просто го направете.
— Хм…
Реншоу поклати глава, дълбоко си пое дъх и с два крака натисна педала.
Снегоходът изгуби цялата си инерция и британската машина с пълна скорост се блъсна в носа му.
Ученият се бе приготвил за удара. Тялото му рязко отскочи назад. Когато погледна, не можа да повярва на очите си. Скофийлд се провираше през разбитото предно стъкло. И се изкачи на покрива.
Закачените с носовете си една за друга коли представляваха невероятна гледка. И двете се носеха напред — само че едната беше обърната назад.
С три плавни крачки Скофийлд се прехвърли върху предния капак на черния снегоход. Стреля през стъклото и видя, че мъжът зад кормилото пада, облян в кръв.
Ала в кабината имаше още двама командоси, които всеки момент щяха да насочат оръжията си срещу него.
Лейтенантът се затича и скочи върху покрива в същия миг, в който отвътре заехтяха автоматични изстрели.
Скофийлд се плъзна и легна по гръб отгоре. Лявата врата все още беше отворена. Претърколи се по корем, протегна дясната си ръка надолу и стреля по невидимия враг със своя МР–5.
Патроните му свършиха. Шейн се заслуша. Ако някой от двамата командоси бе останал жив, всеки момент щеше да се появи на покрива.
Отвътре не излизаше никой. Оглушителната канонада на тежката картечница беше престанала. Чуваше се само воят на вятъра.
Скофийлд прехвърли тялото си през ръба и се вмъкна вътре през страничната врата.
Не бе оцелял нито един от британците. Тримата лежаха на пода в кабината, покрити с кръв.
Насочи се към шофьорската седалка.
— Господин Реншоу, чувате ли ме?
Джеймс Реншоу стискаше кормилото на оранжевия френски снегоход толкова силно, че пръстите му бяха побелели. Все още се движеше назад с невероятна скорост.
— Да, чувам ви — отвърна той.
— Искам да завъртите колата с носа напред — каза Скофийлд. — И после да помогнете на Срамежливия. Трябва да качите двама от неговите пътници, за да може да поддържа нормална скорост.
— Не мога! — възрази ученият. — Вие му помогнете.
— Господин Реншоу…
— Добре, добре.
— Искате ли да ви инструктирам?
— Не. Сам ще се оправя.
— Тогава действайте. — В следващия момент ученият видя как управляваният от Скофийлд черен британски снегоход завива наляво и се насочва към повредената кола на Симънс.
— Добре — каза си Реншоу. — Видях как го прави, не може да е чак толкова сложно.
Той изключи от скорост и усети, че тежката машина забавя ход.
— Хайде сега…
И рязко завъртя кормилото надясно.
Носът описа сто и осемдесет градусова дъга и колата — мили Боже! — отново потегли напред.
Реншоу се смая. Превключи на скорост.
— Да му се не види — възкликна дребният учен. — Успях. Успях!
— Поздравления, господин Реншоу — разнесе се в слушалката му гласът на Скофийлд. — Виждал съм хлапетата с шейни да правят още по-ловки завъртания. А сега, ако не възразявате, бихте ли си домъкнали задника насам? Срамежливият има нужда от помощта ни.
Снегоходът на лейтенанта се приближи до този на Симънс.
Двете коли изглеждаха ужасно. Бялата бе надупчена от куршуми. Черната нямаше предно стъкло.
Трите останали британски машини кръжаха наоколо, пресичаха пътя им и заобикаляха зад тях.
Скофийлд още повече скъси разстоянието, така че отворената му лява врата да е точно срещу дясната на Срамежливия.
— Прати двама от пътниците си при мен! — извика лейтенантът. — Реншоу ще вземе още двама!
— Прието, Плашило! — отвърна Симънс.
Скофийлд натисна бутона на автопилота и се изправи до вратата. Книгата стоеше в белия снегоход на по-малко от два и половина метра. С него беше Кърсти.