— Добре! — каза по интеркома Шейн, когато Срамежливият се приближи до него. — Прехвърли я!
Райли излезе на възглавницата и помогна на момичето. Детето изглеждаше уплашено до смърт.
Скофийлд протегна ръце.
— Хайде, миличка! — извика той. — Можеш!
Кърсти колебливо пристъпи напред.
Земята стремглаво се носеше в пролуката помежду им.
— Дай ръце! Скачай! Ще те хвана!
Тя скочи.
Плах момичешки скок.
Скофийлд се наведе напред, хвана я за канадката и я изтегли в кабината на черния снегоход.
— Добре ли си? — попита той.
Кърсти тъкмо отвори уста да му отговори, когато колата се разтърси от мощен удар. Двамата полетяха към отворената врата. Момиченцето с писък се изтърколи навън, но Скофийлд светкавично се пресегна и го хвана за ръката.
Ударът дойде отдясно.
Друг британски снегоход.
Издърпа Кърсти обратно в кабината и се приготви за следващия удар.
Ала вместо това цялата дясна стена на машината се изви навътре.
Детето извика и Скофийлд се хвърли отгоре му, за да го предпази от разхвърчалите се останки. После погледна към британската кола.
Но не я видя.
Имаше само дим.
В следващия миг чу тропот на крака по възглавницата и зърна два призрачни силуета да влизат в кабината с насочени напред автомати.
Двамата командоси от СВС се появиха от гъстия дим. Скофийлд безпомощно лежеше на пода върху Кърсти.
— Плашило! Наведи се! — извика в ухото му Райли.
Той се наведе и чу над главата си свистенето на куршуми. Първият британец се строполи като камък. Сержантът го беше улучил от другия снегоход.
Вторият командос се сепна за миг и Скофийлд се възползва от объркването му. Скочи на крака като котка, метна се отгоре му и двамата тежко се стовариха върху арматурата на колата.
Британският войник светкавично му нанесе два удара в гърлото и гърдите. Лейтенантът чу едно от ребрата му да изпуква. И се преви надве. Другият го хвана за яката и колана и го изхвърли през разбитото предно стъкло.
Скофийлд падна върху предния капак на снегохода. Боляха го гърдите и не можеше да си поеме дъх. Закашля се и изхрачи кръв. Вдигна поглед…
… точно в момента, в който командосът вадеше пистолета си от кобура.
При вида на оръжието, дишането му внезапно се върна и всичко стана ясно.
Намираше се на летящ над земята снегоход. С Командос на борда и изваден пистолет.
Това означаваше сигурна смърт.
Претърколи се напред към заобления нос на колата. Пред очите му се появи черната гумена възглавница. Земята се носеше под него със сто и двадесет километра в час.
„Ще умреш…“
Скофийлд се хвана за възглавницата с две ръце и бързо спусна крака пред носа. Подметките му докоснаха снега и започнаха да се пързалят.
Действията му като че ли развеселиха британския войник в кабината. Насочил автоматичния си пистолет напред, той се забави за миг.
Лейтенантът погледна нагоре и му се усмихна. Другият отвърна на усмивката му. И се прицели в челото му.
В този миг Скофийлд наведе глава под възглавницата. Разнесе се гърмеж, последван от изсвирване на куршум.
Сега висеше от носа на бясно носещия се снегоход. Краката му се влачеха по земята с невероятна скорост.
Изведнъж чу нов звук и вдигна очи. Командосът стоеше върху предния капак над него, гледаше надолу с пистолет в ръка и отново се готвеше да стреля.
Шейн Скофийлд разбра, че му остава една единствена възможност. Пусна гумената възглавница и изчезна под носа на снегохода.
Ревът на витлата беше оглушителен.
Каската му се блъсна в земята и Скофийлд се плъзна по гръб.
Все едно бе попаднал в центъра на смерч. Зърна вътрешната страна на възглавницата, пред очите му се мярнаха въртящите се перки…
В следващия момент изскочи изпод снегохода и грохотът на двигателя замлъкна.
Без да губи време, той се претърколи по корем, извади магнитната кука и стреля след бързо отдалечаващата се кола.
Магнитната глава полетя във въздуха. Удари се в металната стена на кабината точно над възглавницата, залепи се и кабелът рязко повлече Скофийлд напред като паднал състезател по водни ски, който отчаяно се опитва да се изправи на крака.
Секунда по-късно по снега около него заваляха куршуми.
Той погледна назад.
Втори британски снегоход!
Който се приближаваше, сякаш се готвеше да го смаже.
Стиснал магнитната кука с една ръка, лейтенантът се обърна по гръб, извади колта си и стреля. Куршумите пробиха няколко дупки във въздушната възглавница.
Ала колата продължаваше да го настига.
Трябваше само да се плъзне отгоре му и малко да намали скоростта, за да се спусне по-ниско. Витлата щяха да го накълцат на парчета.