Нямаше къде да избяга.
Отново погледна наляво и видя ръба на скалата на по-малко от десет метра от тях. Долу се пенеха могъщи вълни.
Господи…
Разтърси ги нов удар.
Скоро щяха да полетят от ръба на скалите.
Лейтенантът инстинктивно посегна да включи микрофона си, за да повика помощ. Ала каската му я нямаше.
Мамка му.
Без каска не можеше да се свърже с другите.
Нов удар. Този път по-силен.
Снегоходът отново се плъзна наляво.
Пет метра до ръба.
Скофийлд погледна през дупката в стената. Черната британска кола се носеше точно до тях. Тя скъси разстоянието и пак ги блъсна.
Още два метра.
Двете машини бясно летяха край ръба на скалата, на сто метра над вълните на Южния океан.
Докато британците за пореден път леко се отдалечаваха — като боксьор, който отдръпва ръката си и се готви за следващия удар, — Шейн изведнъж видя в далечината зад тях да се появява друг снегоход.
Той премижа.
Оранжевата френска кола.
Но в нея нямаше никой друг, освен…
Реншоу.
Внезапно британците отново ги блъснаха и възглавницата на снегохода на Скофийлд се плъзна над ръба. От него се откъснаха големи буци сняг и изчезнаха в бушуващите морски вълни.
— Ела. — Лейтенантът хвана Кърсти за ръка.
Какво ще… — Тръгваме.
Той я поведе към дупката в дясната стена на кабината.
Черната кола за пореден път се отдалечи и се приготви за фаталния удар.
Шейн мъчително преглътна. Трябваше да разчете времето с абсолютна точност…
Лейтенантът извади автоматичния си пистолет.
Британската машина се насочи към тях.
Последва сблъсък. В този миг Скофийлд скочи върху възглавницата на другата кола и дръпна Кърсти със себе си.
Техният снегоход изскочи от скалата, полетя във въздуха, заби се във водата и се пръсна на хиляди парчета.
Скофийлд и Кърсти се покатериха на покрива. Лейтенантът насочи пистолета си право надолу и стреля три пъти един след друг. В следващия момент двамата се плъзнаха от другата страна на кабината и Шейн видя пред себе си колата на Реншоу.
Оранжевата машина се приближи, точно когато Скофийлд и момичето скочиха от възглавницата на британския снегоход. Ученият незабавно зави наляво.
Лейтенантът погледна назад. На предното стъкло на британската кола аленееше кърваво петно. Някой вътре все още се движеше — очевидно се опитваше да хване кормилото.
Прекалено късно.
Черният снегоход се стрелна от ръба на скалата и за миг увисна високо във въздуха. После земното привличане си каза думата. Машината полетя надолу и изчезна завинаги.
Скофийлд се обърна. Плъзгащата се врата пред него се отвори и на прага се появи усмихнатото лице на Реншоу.
— Е, мога ли да карам това нещо или не? — рече той.
Оставаше само един британски снегоход. Пред численото превъзходство на противника, той благоразумно ги следваше отдалеч.
Скофийлд взе каската на Реншоу и си я сложи. Включи микрофона.
— Срамежлив, там ли си още?
— Да.
— Всички добре ли са?
— Повече или по-малко.
— А снегоходът?
— Поочукан е, но върви.
— Чудесно. Виж, ако ние се погрижим за последните британци, мислиш ли, че ще успееш да се добереш до „Макмърдо“?
— Определено!
— Добре тогава. — Скофийлд погледна към Кърсти. — Приготви се. Ще ти пратя нов пътник.
Той накара Реншоу да се приближи до колата на Симънс. Искаше да прехвърли момичето при него и да го прати в „Макмърдо“, докато двамата с учения се погрижат за последния британски снегоход.
Двете машини застанаха една до друга.
Страничните им врати се отвориха.
От едната страна се появи Райли. Скофийлд и Кърсти застанаха от другата страна.
Черният снегоход зловещо се носеше на двеста метра зад тях.
— Добре, хайде — разнесе се в слушалката на лейтенанта гласът на Книгата.
— Готова ли си? — попита момичето Шейн.
— Аха.
Двамата заедно излязоха върху възглавницата.
В кабината на другата кола Срамежливият предпазливо следеше британския снегоход.
— Какво правиш, копеле гадно? — изсумтя Симънс.
— Добре, прехвърли я! — извика Райли.
Скофийлд и Кърсти пристъпиха напред към ръба на възглавницата. Вятърът безмилостно ги брулеше.
Книгата се пресегна към протегнатите ръце на момичето. Лейтенантът го държеше отзад. Още малко…
Внезапно по интеркома изкънтя гласът на Срамежливия.
— Мамка му! Току-що изстреляха ракета!
Скофийлд и Райли едновременно завъртяха глави.
Първо видяха димната следа.
Тънка бяла спирала във въздуха.
И пред нея — ракетата.
Източникът й — последният британски снегоход.