Реншоу стоеше на перваза и се взираше във водата.
Внезапно на двадесетина метра от него избухна бял облак и от ледената грамада се отчупи огромно парче.
— Леле мале — възкликна ученият.
След секунди на повърхността се появи Скофийлд, пое си въздух и отново се гмурна.
Водата още вибрираше от взрива, когато лейтенантът за втори път се прицели в отвора.
2:59:37
2:59:38
2:59:39
Шейн натисна ключа на гранатата — двадесет секунди — и стреля.
Магнитната глава полетя напред…
… изтече сякаш цяла вечност…
… и потъна в тъмния отвор.
Да!
Бързо натисна бутона с буквата „М“ и главата се демагнетизира, освобождавайки гранатата в отвора на торпедния апарат.
Скофийлд нави кабела. И заплува нагоре.
С всички сили.
В торпедния отсек на френската подводница цареше гробна тишина. Един младши лейтенант докладва за началото на броенето.
— Vingt secpndes de premier lancer — каза той. Двадесет секунди до първото изстрелване. Двадесет секунди до изстрелването на унищожителя — торпедо клас „Нептун“ с ядрена бойна глава.
— Dix-neuf… dix-huit… dix-sept…
Реншоу видя Скофийлд да изплува на повърхността. Лейтенантът отчаяно зацапа към айсберга с магнитната кука в ръка.
Френският младши лейтенант продължаваше да брои:
— Dix… neuf… huit… sept…
Скофийлд се опитваше да се отдалечи колкото може повече от подводницата, защото ако беше прекалено близо по време на взривяване на тритонала, експлозията щеше да го всмуче обратно. Бе стрелял от десет метра разстояние. Сега беше на двадесет. Надяваше се, че двадесет и пет ще са достатъчно.
— Какво става, по дяволите? — извика Реншоу.
— Бягайте от ръба! — отвърна лейтенантът. — Бързо!
— Cinq… quatre… trois…
Младши лейтенантът не успя да стигне до „две“.
Защото в този момент гранатата избухна в торпедния апарат.
От мястото на Реншоу подводната експлозия изглеждаше невероятно, още повече, защото беше неочаквана.
Тъмната сянка под повърхността — френската подводница — избухна в гигантски бял облак. Във въздуха се издигна петнадесетметров воден стълб, който бавно се сгромоляса обратно.
Пред очите на Скофийлд от зейналата на носа дупка изригнаха чудовищни струи сини мехурчета — като пипала, които се протягаха към него. После започнаха да намаляват и след миг с ужасяваща сила се стрелнаха назад. Той усети мощно притегляне към подводницата.
Огромният корпус се смачка като гигантска алуминиева консервена кутия. Стисналият го воден юмрук, който го дърпаше назад, изведнъж се отпусна и Шейн изплува на повърхността. Подводницата я нямаше.
Няколко минути по-късно Реншоу го изтегли от водата.
Скофийлд се отпусна на леда — задъхан, мокър, замръзващ. Изпълваше го изнемога и в този момент единственото му желание бе да заспи.
В сградата на Капитолия във Вашингтон конференцията на НАТО продължаваше.
Американският представител Джордж Холмс се отпусна назад на стола си. Думата взе ръководителят на френската делегация.
— Уважаеми делегати, дами и господа — започна Пиер Дюфресне, — Република Франция изразява пълната си и безусловна подкрепа за Северноатлантическия пакт, тази прекрасна организация на нации, почти петдесет години служила на Запада…
Речта се проточи с безкрайна възхвала на достойнствата на НАТО и верността на Франция към пакта. Джордж Холмс поклати глава. Френската делегация цяла сутрин беше искала почивки, бе забавяла преговорите, а сега изведнъж заявяваха непоклатимата си преданост към НАТО. Изглеждаше абсурдно.
Дюфресне свърши и седна. Холмс се канеше да се обърне и да каже нещо на Фил Мънроу, когато британският делегат — опитен дипломат на име Ричард Ройс — ненадейно отмести стола си назад и се изправи.
— Дами и господа — заяви той с отчетлив лондонски акцент, — с ваше позволение британската делегация моли за почивка.
В същия момент Алисън Камерън влизаше във фоайето на Библиотеката на Конгреса, която се намираше срещу Капитолия от другата страна на улицата.
Библиотеката на Конгреса се помещава в три сгради и е най-голямата библиотека в целия свят. Тъкмо с такава цел е била и създадена — да е най-голямото хранилище на познание на земята.
Ето защо Алисън потърси интересуващата я книга, тайнственото „Предварително проучване“ на К. М. Уейцкин, публикувано през 1978 г. там.
Тя изчака на гишето, докато една от библиотекарките слиза в книгохранилището, за да я донесе. Междувременно, репортерката започна да прелиства друга книга, която бе купила на идване.