Главата на французина избухна. По лицето на Змията плиснаха кръв и мозък.
Анри Ре, вторият френски учен, захленчи.
Генералът се обърна към него.
— И вие ли сте французин?
Ре се разхълца.
— Господин Нироу — каза Барнаби.
Разбрал какво го очаква, французинът изкрещя:
— Не!
Нироу натисна спусъка и кръвта на Ре оплиска другата страна на лицето на Каплан.
Свита на кълбо в мрачното тясно пространство под асансьора, Майката се сепна от екота на изстрелите.
По дяволите, помисли си тя. Навярно пак бе припаднала.
„Трябва да остана будна.
Трябва да остана будна…“
Нюман погледна към прозрачната пластмасова торбичка, която беше донесла със себе си. Допреди двадесет минути спасителната течност се бе вливала във вената на ръката й.
Сега торбичката беше празна.
Майката започна да трепери. Замръзваше, нямаше сили. Клепачите й натежаваха.
Прехапа език в опит да остане будна.
Отначало болката й помагаше, после обаче — не.
Сама в асансьорната шахта, Майката изпадна в безсъзнание.
Тревър Барнаби пристъпи напред и присви очи.
— Бил си непослушно момче, нали, сержант Каплан?
Змията мълчеше.
— Наистина ли си от ГРК, Змия? Предал си собствения си взвод, така ли? Какво стана, прекалено рано излезе от прикритие, започна да избиваш собствените си другари преди да се убедиш, че станцията е във ваши ръце, а? Басирам се, че Плашилото не е останал доволен. Затова ли те прикова на стълба и те остави тук?
Каплан преглътна.
Барнаби студено го изгледа.
— И аз щях да постъпя така.
В този момент зад него се приближи млад ефрейтор от СВС.
— Господин генерал.
— Да, ефрейтор?
— Господин генерал, хората започнаха да поставят експлозивите около станцията.
— На какво разстояние?
— Петстотин метра. В полукръг откъм сушата, както заповядахте.
— Добре. — Осемнадесетте гранати Тритонал имаха специално предназначение. Много специално предназначение.
— Ефрейтор, кога очаквате да приключите? — попита генералът.
— След около час.
— Чудесно. Когато свършите, донесете ми дистанционния детонатор.
— Слушам — отвърна ефрейторът. — А, още нещо, господин генерал.
— Да?
— Току-що доведоха пленниците, които паднаха от американския снегоход. Какво да правим с тях?
По радиостанцията вече бяха докладвали на Барнаби за войника и момиченцето, заловени от хората му.
— Заключете детето в стаята му. А морския пехотинец ми доведете тук.
Либи Гант стоеше сама в мрачния ъгъл на подводната пещера. Лъчът на фенерчето й осветяваше хоризонталната цепнатина в стената, разположена точно над пода. Беше широка около шестдесет сантиметра и дълга метър и осемдесет.
Застана на четири крака и надникна вътре. Не се виждаше нищо. Вътре обаче като че ли имаше празно пространство…
— Хей!
Гант се обърна.
Сара Хенслей стоеше под космическия кораб в другия край на пещерата и махаше с ръце.
— Хей! — възбудено извика палеонтоложката пак. — Елате да видите нещо!
Либи се приближи до големия черен корпус. Монтана вече бе там. Санта Крус стоеше на пост до басейна.
— Какво мислите за това? — Хенслей посочи към долната страна на кораба.
Гант се намръщи. Приличаше на клавиатура.
Дванадесет бутона, подредени по четири в три колони, с правоъгълен екран отгоре.
Но в тази „клавиатура“ имаше нещо странно.
На клавишите не бяха обозначени символи.
Също като целия кораб, тя беше абсолютно черна — черни бутони върху черна клавиатура.
После Либи забеляза, че все пак има някакъв знак. На втория бутон в средната колона бе гравирано червено кръгче.
— Какво е това? — попита Монтана.
— Кой знае? — рече Хенслей.
— Може би оттук се отваря вратата — предположи Гант.
Сара изсумтя.
— Едва ли. Виждали ли сте извънземни да използват клавиатури?
— Изобщо не съм виждала извънземни — отвърна Либи. — А вие?
Хенслей не й обърна внимание.
— Няма начин да разберем какво е — каза тя. — Може да е ключ за запалване или оръжейна система…
— Или механизъм за самоунищожаване — сухо прибави Гант.
— Предлагам просто да натиснем някой от бутоните и да проверим — рече Сара.
— Но кой? — попита Монтана.
— Този с кръгчето.
Лий замислено прехапа устни. Той беше най-старшият в групата. Решението бе негово. Сержантът погледна към Гант.
Тя поклати глава.
— Не сме тук да проверяваме как действа космическият кораб. Тук сме, за да го охраняваме, докато пристигнат основните ни сили.
Монтана се обърна към Санта Крус, който се беше приближил откъм басейна.