— Натисни го — каза той. — Искам да видя какво има вътре.
Лий отново погледна Сара Хенслей. Тя кимна.
— Добре — отстъпи накрая сержантът. — Натиснете го.
Палеонтоложката дълбоко си пое дъх. Протегна ръка и натисна бутона с червеното кръгче.
Отначало не се случи нищо.
Сара Хенслей пусна бутона и плъзна поглед по космическия кораб, сякаш очакваше да излети или нещо подобно.
Внезапно се разнесе тих мелодичен звук и екранът в горната част на клавиатурата просветна.
Секунда по-късно се появи поредица от числа.
— Мамка му — възкликна Монтана.
— По дяволите… — ахна Хенслей.
На дисплея пишеше:
— Цифри? — смая се Лий.
— Английски? — рече Сара Хенслей. — Какво е това, по дяволите?
Гант само поклати глава. И докато се отдалечаваше от „космическия кораб“, тихо се засмя.
Скофийлд и Реншоу лежаха по гръб на студения айсберг и се вслушваха в ритмичното плискане на вълните на двеста метра от тях.
След няколко минути лейтенантът натисна един от бутоните на малкото черно устройство, закачено на колана му.
Прозвуча кратък сигнал.
— Какво правите? — попита Реншоу, без да поглежда към него.
— Включвам сателитната локализираща система. Всеки морски пехотинец има такова устройство. Нали разбирате, така могат да ни открият, ако се озовем на спасителна лодка насред океана. Реших, че положението ни не е много по-различно. — Скофийлд въздъхна. — На нечий екран в някоя тъмна каюта на някой кораб току-що се появи премигваща червена точка.
— Това означава ли, че ще дойдат да ни спасят? — попита ученият.
— Когато се появят, отдавна ще сме мъртви. Но поне ще приберат телата ни.
— А, страхотно — рече Реншоу. — Адски се радвам, че данъците ми не са отивали напразно. Създали сте сателитна локализираща система, за да открият трупа ми. Леле.
Скофийлд се обърна към него.
— Поне мога да оставя писмо, в което да разкажа какво се е случило в станцията. Така ще научат истината. За французите. И за Барнаби.
— Хм, вече се чувствам по-добре — изсумтя Реншоу.
Лейтенантът се приповдигна на лакът и погледна към скалите. Гигантските вълни на Южния океан величествено се разбиваха в брега.
После Скофийлд за пръв път се озърна наоколо.
Айсбергът беше огромен. Толкова голям, че вълните дори не го люлееха. Трябва да бе дълъг най-малко километър и половина. Шейн нямаше представа на каква дълбочина под водата достига.
Ледената планина имаше приблизително правоъгълна форма и висок бял връх в единия край. Приличаше на призрачен лунен пейзаж.
Скофийлд стана на крака.
— Какво правите? — попита Реншоу. — Вкъщи ли си отивате?
— Не бива да стоим на едно място — отвърна лейтенантът. — Трябва да се движим. А междувременно можем да помислим дали няма начин да се върнем на брега.
Ученият поклати глава, неохотно се изправи и го последва по неравната повърхност на айсберга.
Вървяха почти двадесет минути преди да разберат, че са сбъркали посоката.
Внезапно се озоваха на ръба и на запад пред тях се ширна безкрайното море. Най-близкият айсберг бе на около пет километра. Скофийлд се беше надявал, че ще могат да плуват от айсберг до айсберг, докато стигнат брега.
Двамата се запътиха обратно.
Вървяха съвсем бавно. По веждите и устните на Реншоу започнаха да се образуват ледени шушулки.
— Знаете ли нещо за айсбергите? — попита лейтенантът.
— Малко.
— Ограмотете ме.
— Веднъж четох в едно списание, че последната мода сред задниците с излишни пари било „катеренето по айсберги“. Явно е много популярно сред алпинистите. Единственият проблем е, че накрая планината се стопява.
— Имах предвид нещо малко по-научно — каза Скофийлд. — Например дали плават назад към брега.
— Не — отвърна Реншоу. — Ледът в Антарктида се движи от средата навън. Никога обратно. Айсбергите като този се откъсват от ледения шелф. Ето защо скалите са толкова стръмни. Надвисналият над океана лед натежава, просто се отчупва и се превръща в… — ученият махна с ръка наоколо, — айсберг.
— Ясно.
— Обаче някои са много големи. Невероятно големи. По-големи от цели държави. Искам да кажа, по дяволите, вземете тоя красавец. Само го вижте. Повечето големи айсберги просъществуват десетина-дванайсет години преди да се стопят. Но при подходящи климатични условия — и разбира се, ако е достатъчно обширен, — айсбергът може да плава около Антарктида в продължение на три десетилетия.
— Страхотно — сухо подметна Скофийлд.