Скофийлд носеше харпун, който бе открил в старата станция.
Когато заплуваха под ледения шелф сред гора от остри ледени сталактити, водата стана кристално чиста. Светът бе абсолютно бял. Призрачно бели ледени образувания — обърнати наопаки планински върхове — се спускаха надолу към дъното на дълбочина близо сто и двадесет метра.
Скофийлд се намръщи. Очакваше ги дълъг път, преди да изплуват в басейна на станцията. Сега двамата се движеха покрай едно от огромните му ледени образувания.
Скоро стигнаха дъното му. Шейн бавно мина под върху му, бялата стена изчезна…
… и тогава я видя.
Сърцето му бясно затуптя.
Беше точно пред него и бавно се издигаше нагоре към станцията.
Водолазната камбана.
Той разбра какво означава това.
Британците вече бяха пратили група в пещерата.
Надяваше се, че неговите морски пехотинци са готови.
Що се отнасяше до него и Реншоу, трябваше да се възползват от случая…
Скофийлд се завъртя във водата и даде знак на учения да побърза. Двамата заплуваха заедно към камбаната.
— Колко са долу? — тихо попита Барнаби.
Бък Райли мълчеше.
Бяха го накарали да застане на колене до басейна, с ръце, заключени на гърба. Лявото му око беше подуто, едва държеше клепача си отворен. След като бяха паднали от снегохода, Райли и Кърсти бяха отведени обратно в „Уилкс“.
— Господин Нироу — каза генералът.
Здравенякът силно удари Бък в лицето. Книгата падна на земята.
— Колко са? — повтори Барнаби. В ръката си държеше магнитната кука на Райли.
— Долу няма никой! — отвърна сержантът и изплю една храчка кръв. — Нямахме време да пратим водолази.
— Как ли не — въздъхна британецът и замислено погледна куката. — Господин Райли, трудно ми е да повярвам, че командир от ранга на Плашилото, още с пристигането си тук, няма да прати група в пещерата.
— Тогава защо не питате него?
— Кажете ми истината, господин Райли, иначе съвсем скоро ще изгубя търпение и ще нахраня с вас лъвовете.
— Долу няма никой — упорито продължаваше да отрича Бък.
— Добре — рече Барнаби и рязко се обърна към Змията. — Господин Каплан, истината ли казва господин Райли? Ако господин Райли ме лъже, ще го убия. Ако ме излъжете вие, ще убия и вас.
Книгата погледна към другия морски пехотинец с разширени, умоляващи очи.
— Лъже — каза Каплан. — Долу има четирима души. Трима морски пехотинци и един цивилен.
— Копеле гадно! — извика Райли.
— Господин Нироу, знаете какво да правите. — Барнаби хвърли магнитната кука на едрия командос.
Скофийлд и Реншоу едновременно изплуваха в бавно издигащата се камбана.
Излязоха от водата и стъпиха на металната платформа.
Дребният геофизик дълбоко си пое дъх. Скофийлд се огледа.
На отсрещната стена забеляза дигитален дълбокомер: 109 метра. 108. 107.
— Хопа — каза Реншоу. Скофийлд се обърна. Ученият стоеше пред малък телевизионен монитор, монтиран на стената почти под тавана. Той го включи. — Бях забравил за това.
— Какво е? — попита лейтенантът.
— Поредната играчка на стария Кармайн Йегър. Спомняте ли си, разказвах ви за тоя старец, дето постоянно наблюдаваше китовете. Тогава ви споменах, че понякога ги гледаше от камбаната. Е, този монитор показва басейна в станцията. Йегър накара да го инсталират, за да наблюдава повърхността на басейна, докато самият той е под водата.
На екрана се виждаше ниво Д, гледано през обектива на камерата под долната страна на подвижния мост.
И се вцепени.
Там стояха командоси от СВС с автомати. Видя и Змията, все още прикован за стълба, както и Тревър Барнаби, който бавно крачеше назад-напред.
А и още един човек.
Бък Райли.
— Добре, издигнете го — нареди генералът, когато Нироу завърза кабела на магнитната кука за глезените на Райли.
Някой вече беше преметнал въжето през подвижния мост на ниво В и бе заклещил ръкохватката в две от скобите на стълбата между нива Д и Г. Огромният командос натисна черния бутон, който навиваше кабела.
Книгата внезапно се издигна във въздуха с главата надолу. Ръцете му все още бяха заключени зад гърба. Залюля се над басейна и безпомощно увисна над водата.
— Какво правят, по дяволите? — попита Реншоу, докато двамата със Скофийлд наблюдаваха черно-белия екран.
В този момент водолазната камбана леко се разклати и лейтенантът се опря на стената.
— Какво беше това? — бързо попита Реншоу.
Отговорът плуваше зад илюминаторите на бавно движещата се камбана.