Добре си. Трябва да бъдеш. Заради Даниел.
Стивън задържа вратата отворена и ги въведе вътре. Малката къщичка имаше пръстен под и сламен покрив, купчина одеяла и рогозки в единия ъгъл, груба готварска печка близо до огъня и квадрат от четири люлеещи се стола в ъгъла на стаята.
Пред столовете стоеше Франческа – съпруга на Стивън и също преподавателка–Нефилим в „Шорлайн“. Фил и другите трима Прокуденици стояха нащрек по протежение на отсрещната стена на бунгалото. Анабел, Роланд, Ариана, Даниел и Лус се сместиха в осветената от огъня топла къща.
– Сега какво, Даниел? – попита Франческа, олицетворение на деловитостта.
– Нищо – каза Даниел бързо. – Все още нищо.
Защо не? Ето ги тук, в полята на Троя, близо до мястото, където се очакваше да се приземи Луцифер. Бяха побързали да стигнат тук, за да го спрат. Защо да минават през всичко, което бяха преживели през тази седмица, само за да си седят бездейно в някакво бунгало и да чакат?
– Даниел – каза Лус. – Не е лошо да ми дадеш някакво обяснение.
Но Даниел гледаше само Стивън.
– Моля ви, седнете. – Стивън насочи Лус към един от люлеещите се столове. Тя се отпусна в него и благодари с кимване, когато той й подаде метална чаша с ароматен турски ябълков чай. Той посочи с жест из бунгалото: – Не е много, но възпира дъжда и по–голямата част от вятъра, а знаеш какво казват...
– Местонахождение, местонахождение, местонахождение – довърши Роланд, облягайки се на ръкохватката на люлеещия се стол, където Ариана се беше свила срещу Лус.
Анабел се озърна към дъжда, който вятърът запращаше с вой по прозореца, към тясната стая:
– Значи това е мястото на Падението? Искам да кажа, мога в известен смисъл да го почувствам, но не знам дали това е защото полагам такива усилия. Това е странно.
Стивън лъскаше стъклата на очилата си с рибарския си пуловер. Сложи ги отново на носа си, възприемайки отново професорския си тон:
– Мястото на Падението е много обширно, Анабел. Помисли си за пространството, нужно за сто и петдесет милиона, осемстотин двайсет и седем хиляди, осемстотин шейсет и един...
– Искаш да кажеш сто и петдесет милиона, осемстотин двайсет и седем хиляди, седемстотин четирийсет и шест... – прекъсна го Франческа.
– Разбира се, има несъответствия. – Стивън винаги беше отстъпвал пред красивата си, войнствена съпруга. – Важното е, че паднали много ангели, затова мястото на сблъсъка е обширно. – Той хвърли поглед, много бързо, към Лус. – Но да, седите в участък от мястото, където ангелите са паднали на Земята.
– Следвахме картата на старицата – каза Кам, като разръчка огъня в печката. Той беше догорял до пепел, но при неговото докосване отново се върна буйно към живот. – Още се чудя обаче откъде ще знаем със сигурност, че това е мястото. Не остава много време. Откъде знаем?
Защото ми се явява във видения, внезапно изпищя умът на Лус. Защото по някакъв начин бях там.
– Радвам се, че попита. – Франческа разгъна един пергаментов свитък на пода между люлеещите се столове. – В библиотеката на Нефилимите в „Шорлайн“ има една карта на мястото на Падението. Картата е начертана от толкова близко разстояние, че докато някой не успееше да определи географско местоположение, на нея можеше да е показано всяко място.
– Със същия успех можеше да е ферма за мравки – добави Стивън. – Очакваме сигнал от Даниел, откакто Лус се върна през Вестителите: следим напредъка ви, опитваме се да останем достатъчно близо, за да можете да стигнете до нас, когато ви потрябваме.
– Прокудениците ни откриха в зимния ни дом в Кайро точно след полунощ. – Франческа събра рамене, сякаш за да се сдържи да не потръпне. – За късмет, този носеше вашия знак, иначе можеше да...
– Казва се Филип. Сега Прокудениците са с нас – каза Даниел.
Беше странно, че Филип се беше преструвал на ученик в „Шорлайн“ в продължение на месеци, а Франческа не го позна. Но пък преподавателката–ангел си беше сноб и обръщаше внимание само на „надарените“ ученици в училището.
– Надявах се, че ще успеете да стигнете навреме – каза Даниел. – Как беше положението в „Шорлайн“, когато тръгнахте?
– Не добре – каза Франческа. – По–зле за вас, сигурна съм, но въпреки това, не добре за нас. Съдниците проникнаха в „Шорлайн“ в понеделник.
Челюстта на Даниел се стегна:
– Не.
– Майлс и Шелби – промълви Лус. – Добре ли са?
– Приятелите ти са добре. Не можаха да намерят нищо, в което да ни обвинят...
– Точно така – заяви гордо Стивън. – Съпругата ми владее добре положението. Безукорно.
– И все пак – каза Франческа. – Учениците бяха много разтревожени. Някои от най–големите ни дарители изтеглиха децата си от училището. – Тя направи пауза. – Надявам се, че това си струва.