– Вярвам на първите две изказвания – каза Тронът, – и скоро ще бъдеш убеден в последното. Моето снизхождение е много прочуто с границите си.
Луцифер понечи да заговори, но погледът на Трона се отклони от него и той ритна раздразнено пръстта. Тя се разтвори под него, мехурчета лава избликнаха и се охладиха върху земята – един личен вулкан.
С едва доловим жест на ръката Тронът отново ги призова към внимание.
– Трябва да се справим с проклятието на Лусинда и Даниел – каза тя.
Лус преглътна с усилие, чувствайки как в стомаха й се промъква ужас.
Но фосфоресциращите очи на Трона имаха мило изражение, когато тя затъкна сребърно–златист кичур коса зад ухото си, облегна се назад в трона си и огледа събраните пред нея.
– Както знаете, дойде времето отново да задам на тези двамата един въпрос.
Всички притихнаха, дори вятърът.
– Лусинда, ще започнем с теб.
Лус кимна. Спокойната поза на крилете й противоречеше на блъскащото й сърце. Това беше странно простосмъртно усещане, което й напомняше как я викаха при директора в училище. Приближи се към Трона със сведена глава.
– Ти изплати дълга си от страдания през изминалите повече от шест хилядолетия...
– Не бяха само страдания – каза Лус. – Имаше трудни времена, но... – тя се огледа наоколо към приятелите, които си беше създала, към Даниел, дори към Луцифер – имаше също и много красота.
Тронът й отправи странна усмивка:
– Освен това се изправи пред условията да откриеш природата си без помощ, да бъдеш вярна на себе си. Би ли казала, че си опознала душата си?
– Да – каза Лус. – Дълбоко.
– Сега ти си Лусинда по–изцяло и напълно, отколкото някога си била. Всяко решение, което вземаш, носи не само познанието, което влагаш в него като ангел, но също и тежестта на житейски уроци от седем хиляди години във всяко състояние на човешко съществуване.
– Тази отговорност ми носи смирение – каза Лус, използвайки думи, които изобщо не звучаха типично за Лус Прайс, но – осъзна тя – подхождаха напълно на Лусинда, нейната истинска душа.
– Може би си чувала да казват, че в този живот душата ти е „на разположение на всички“?
– Да. Чух това.
– И може би си чула нещо за баланс между ангелите от Рая и войските на Луцифер?
Лус кимна бавно.
– И следователно пред теб пак стои въпросът: Раят ли ще бъде, или Адът? Ти извади поуките си и сега си с четиристотин живота по–мъдра, затова те питаме отново: Къде желаеш да прекараш вечността? Ако ще е в Рая, позволи ми да кажа, че ще те приветстваме с „добре дошла“ у дома и ще се погрижим преходът да бъде улеснен. – Бог хвърли поглед към Луцифер, но Лус не направи същото. – Ако избереш Ада, позволявам си да предположа, че Луцифер ще те приеме?
Луцифер не реагира. Лус чу тежко шумолене зад гърба си. Когато се извърна, видя гърбовете на крилете му, усукани на възел.
В мястото на Падението не беше лесно да каже на Луцифер, че не го обича, че няма да избере него. Струваше й се невъзможно да каже същото на Трона. Лус стоеше пред силата, която я беше създала, и повече от всякога се чувстваше като дете.
– Лусинда? – Настоятелният поглед на Трона я притискаше. – На теб се пада да наклониш везните.
Разговорът, който беше водила с Ариана в закусвалнята във Вегас, отново възкръсна в паметта й: В края на краищата, нещата щели да се сведат дотам: един силен ангел да избере страна. Когато това се случи, везните най–после се накланят.
– Пада се на мен?
Тронът кимна, сякаш Лус е трябвало да знае това през цялото време:
– Миналия път отказа да избереш.
– Не, не е вярно – каза Лус. – Избрах любовта! Току–що ме попита дали познавам душата си и аз я познавам. Трябва да остана вярна на себе си и да поставя любовта най–високо от всичко.
Даниел посегна към ръката й:
– Тогава избрахме любовта и ще направим същия избор днес.
– А ако ни прокълнеш заради това сега – каза Лус, – крайният резултат ще бъде същият. Намирахме се един друг отново и отново в продължение на седем хиляди години. Всички сте свидетели. Ще го направим отново.
– Луцифер? – попита Тронът. – Какво ще кажеш ти?
Той погледна Лус с пламтящи очи, болката, която изпитваше, беше очевидна за всички присъстващи.
– Казвам, че всички ще съжаляваме вечно за този момент. Това е погрешен и себичен избор.
– Винаги съществува известно съжаление, когато приемем, че любовта се е отдалечила от нас. – Равният глас се разнесе от Трона. – Но ще приема отговора ти като малка проява на милост и одобрение, което дава на Вселената известна надежда. Лусинда и Даниел дадоха ясно да се разбере какъв е техният избор и аз настоявам и двамата да изпълним клетвите, които дадохме по време на извикването на имената. Тяхната любов е извън нашия контрол. Така да бъде. Но ще я получат на известна цена. – Тя премести поглед отново към Лус и Даниел. – Подготвени ли сте да направите последната жертва заради любовта си?