И все пак, за Хари и Дорийн Прайс няколкото часа, в които дъщеря им бе изчезнала, наистина бяха цяла вечност.
Даниел и Роланд се спогледаха.
– Погрижихме се за това – каза Роланд, като подаваше на Даниел връзка ключове за кола.
– Как се погрижихте? – попита Лус. – Веднъж татко се обади в полицията, когато закъснях с половин час от училище...
– Не се безпокой, хлапе – каза Роланд. – Покрихме те. Само трябва бързо да направиш една смяна на костюмите. – Той посочи към една раница на люлеещия се стол до вратата. – Габ донесе нещата ти.
– Ъм, благодаря – каза тя смутена. Къде беше Габ? Къде бяха останалите? Предишната вечер бунгалото беше претъпкано, изключително уютно със сиянието на ангелски криле и уханието на горещ шоколад и канела. От спомена за този уют, съчетан с обещанието за сбогуване с родителите й, тази сутрин й се струваше празна.
Усети грубия дъсчен под с босите си крака. Когато погледна надолу, осъзна, че още носеше тясната бяла туника, с която беше облечена в Египет, в последния живот, който беше посетила чрез Вестителите. Бил я накара да я облече.
Не, не Бил. Луцифер. Беше се ухилил одобрително, докато ги пъхаше звездната стрела в колана си, обмисляйки съвета, който той й беше дал как да убие душата си.
Никога, никога, никога. Лус имаше твърде много неща, за които да живее.
В старата зелена раница, с която едно време ходеше на леген лагер, Лус намери любимата си пижама – фланелената, на червени и бели райета – спретнато сгъната, с червените чехли в тон с нея отдолу.
– Но сега е сутрин – каза Лус. – За какво ми е пижама?
Даниел и Роланд отново се спогледаха, като се опитваха да ме се разсмеят.
– Просто ни се довери – каза Роланд.
След като се облече, Лус последва Даниел навън от бунгалото, оставяйки широките му рамене да отблъскват вятъра, докато вървяха по чакълестия бряг към водата.
Миниатюрният остров Тиби беше на около една миля от крайбрежието на Савана. Роланд беше обещал, че от другата страна на тази ивица море ще ги чака кола.
Крилете на Даниел бяха скрити, но той сигурно бе доловил, че тя гледа мястото на раменете му, откъдето се разперваха.
– Когато всичко е наред, ще отлетим до там, където трябва да отидем, за да спрем Луцифер. Дотогава е по–добре да се придържаме ниско към земята.
– Добре – каза Лус.
– Да се състезаваме до другата страна?
Дъхът й образува мразовито облаче във въздуха:
– Знаеш, че ще те победя.
– Вярно. – Той плъзна ръка около талията й, стопляйки я. – Може би тогава е по–добре да вземем лодката. Да защитим прочутата ми гордост.
Тя го гледаше как отвързва малка метална гребна лодка от един стълб. Меката светлина по водата върна мислите й обратно към деня, когато се бяха състезавали по тайното езеро в „Меч и Кръст“. Кожата му беше блестяла, когато се изтеглиха до плоската скала в центъра, за да си поемат дъх, а после легнаха на затопления от слънцето камък, оставяйки топлината на деня да изсуши телата им. Тогава едва бе познавала Даниел – не беше знаела, че той е ангел, – а вече беше опасно влюбена в него.
– Плували сме заедно в живота ми в Таити, нали? – попита тя, изненадана да си спомни друг момент, в който беше видяла косата на Даниел да блести от водата.
Даниел се втренчи в нея и тя разбра колко много означаваше за него това, най–сетне да е в състояние да сподели някои от спомените си от тяхното минало. Изглеждаше толкова развълнуван, та й се стори, че той може да се разплаче.
Вместо това той я целуна нежно по челото и каза:
– И всичките онези пъти пак ме побеждаваше, Лулу.
Не говориха много, докато Даниел гребеше. На Лус й беше достатъчно просто да гледа как мускулите му се напрягаха и отпускаха всеки път, щом той се дръпнеше назад, да чува звука от спускането и изваждането на греблата от студената вода, да вдишва соления мирис на океана. Слънцето се издигаше над раменете й, топлейки тила й, но когато наближиха сушата, тя видя нещо, от което по гръбнака й пролази тръпка.
Разпозна белия форд „Таурус“, модел 1993, начаса.
– Какво има? – Даниел забеляза как позата на Лус се вдърви, когато гребната лодка стигна до брега. – О. Това. – Звучеше безгрижно, когато изскочи от лодката и подаде ръка на Лус. Земята беше размекната и с наситен мирис. Напомни на Лус за детството й, когато тичаше из горите на Джорджия през есента, наслаждавайки се на предвкусваните пакости и приключения.
Не е каквото си мислиш – каза Даниел. – Когато София избита от „Меч и Кръст“, след... – Лус зачака, трепвайки, надявайки се, че Даниел няма да каже: „след като уби Пен“ – след като открихме коя е в действителност, ангелите конфискуваха колата й. – Лицето му стана сурово. – Тя ни дължи поне това, и повече.