Лус си спомни бялото лице на Пен, с изтичащия от него живот.
– Къде е София сега?
Даниел поклати глава:
– Не знам. За нещастие, вероятно скоро ще разберем. Имам предчувствие, че ще успее да се промъкне в плановете ни. – Той извади ключовете от джоба си и пъхна единия във вратата откъм страната на пасажера. – Но не за това трябва да се безпокоиш точно сега.
Лус го погледна, докато се отпускаше на сивата платнена седалка.
– В такъв случай, за какво би трябвало да се безпокоя тъкмо сега?
Даниел завъртя ключа, колата бавно се разтърси и моторът заработи. Когато за последен път бе седяла на това място, Лус се беше притеснявала, задето е сама с него. Беше първата вечер, в която се бяха целунали – поне доколкото знаеше тогава. Лус пъхаше предпазния колан в закопчалката, когато почувства пръстите на Даниел върху своите.
– Помни – каза той меко, като се пресегна да закопчае предпазния й колан, оставяйки ръцете си да се задържат за миг над нейните. – Има си номер.
Целуна я по бузата, после включи колата на задна скорост, измъкна се бавно от мократа гора и излезе на тесен двулентов асфалтов път. Бяха единствените на пътя.
– Даниел? – попита отново Лус. – За какво друго трябва да се притеснявам?
Той хвърли поглед към пижамата й:
– Колко те бива да се преструваш на болна?
* * *
Двигателят на белия „Таурус“ работеше на празни обороти в алеята зад къщата на родителите й, докато Лус се промъкваше покрай трите азалии до прозореца на спалнята си. През лятото от чернозема се подаваха и извиваха доматени стъбла, но зиме задният двор изглеждаше гол и унил и не създаваше особено усещане за дом. Не помнеше кога за последен път беше стояла тук. Беше се измъквала тайно от три различни пансиона преди, но не и от къщата на родителите си. Сега се промъкваше тайно вътре и не знаеше как се отваря прозорецът й. Лус огледа сънения квартал, погледна към сутрешния вестник в мократа от утринната роса найлонова торбичка в края на моравата на родителите й, към стария, останал без мрежа баскетболен обръч в автомобилната алея на семейство Джонсън от другата страна на улицата. Нищо не се беше променило, откакто беше заминала. Нищо не се беше променило, освен Лус. Ако Бил успееше, щеше ли и този квартал да изчезне?
Тя помаха за последно на Даниел, който гледаше от колата, пое си дълбоко дъх и с палци измъкна долната плоскост от лющещата се синя боя на перваза.
Тя се плъзна право нагоре. Някой вътре вече беше вдигнал мрежата против комари. Лус спря за миг, зашеметена, когато белите завеси от муселин се разделиха и наполовина русата, наполовина тъмнокоса глава на едновремешната й неприятелка Моли Зейн изпълни откритото пространство.
– Здрасти, Месно руло.
Лус настръхна, щом чу прякора, който си беше спечелила през първия си ден в „Меч и Кръст“. Това ли имаха предвид Даниел и Роланд, когато казаха, че са се погрижили за нещата вкъщи?
– Какво правиш тук, Моли?
– Хайде, няма да те ухапя. – Моли протегна ръка. Ноктите й бяха в олющен смарагдово зелен цвят.
Лус пъхна ръка в ръката на Моли, сниши се и прекрачи, първо с единия крак, после с другия, през прозореца.
Спалнята й изглеждаше малка и старомодна, като времева капсула от някоя отдавнашна Лус. Отзад на вратата й имаше рамкиран плакат на Айфеловата кула. Там беше дъската й за съобщения с окачените на нея награди от отбора по плуване на основното училище в Тъндърболт. А под завивката с жълто–зелени щампи в хавайски стил, беше най–добрата й приятелка, Кали.
Кали се измъкна тромаво изпод завивките, втурна се покрай леглото и се хвърли в обятията на Лус.
– Непрекъснато ми повтаряха, че с теб всичко ще е наред, но с тези лъжи... освен това сме напълно ужасени, толкова, че няма да ти обясним нито думичка. Даваш ли си изобщо сметка колко абсолютно стряскащо беше това? Все едно направо изпадна от лицето на Земята...
В отговор Лус я прегърна. Доколкото Кали знаеше, Лус отсъстваше само от предишната вечер.
– Добре, вие двете – изръмжа Моли, като отдръпна Лус от Кали, – можете да ахкате и да се тръшкате до припадък по–късно. Не лежах в леглото ти с онази евтина полиестерна перука цяла нощ, преструвайки се на Лус с разстроен стомах, та да можете сега вие да ни провалите прикритието. – Тя забели очи. – Аматьорки.
– Я чакай малко. Какво си направила? – попита Лус.
– След като ти... изчезна – каза Кали задъхано, – знаехме, че никога не бихме могли да го обясним на родителите ти. Искам да кажа, та аз едва можех да го проумея, след като го видях със собствените си очи. Когато Габ оправи задния двор, казах на родителите ти, че ти е прилошало и си отишла да си легнеш, а Моли се престори на теб и...