– Слушайте всички – каза тя.
Даниел и Роланд млъкнаха.
Ариана спря да залива Съдниците с мокър гипс.
Анабел отново кацна върху гривата на лъвската статуя.
Никой не каза нищо, но всички изглеждаха впечатлени, когато надигнаха бутилките си, чукнаха ги със звън една в друга, тържествуващо, и отпиха.
За разлика от Прокуденика Дедал, на ангелите не им се наложи да затворят очи и да заспят, след като пресушиха на един дъх преобразената газирана напитка. Може би защото не бяха толкова жестоко пребити, или може би защото тази по–висша форма на ангелите имаше по–висок праг на търпимост. Въпреки това, напитката ги успокои.
Като последен жест, Роланд плесна с ръце и между тях се появи силен пламък. Той запрати вълни от горещина към гипсираните Съдници и гипсовите им обвивки се покриха с глазура, която направи измъкването им още по–трудно.
След като Роланд свърши, той, Ариана, Анабел и Лус седнаха на една от високите маси с лице към Даниел.
Даниел посегна към раницата и отвори ципа, за да покаже ореола на останалите.
Ариана ахна благоговейно и посегна да го докосне.
– Ти го намери. – Анабел намигна на Лус. – Както подобава!
– А втората реликва? – попита Даниел. – Взехте ли я? Съдниците отнеха ли ви я?
Анабел поклати глава:
– Така и не я открихме.
– Със сигурност ги заблудихме – каза Ариана, като присви очи в посока на Съдниците. – Мислеха, че могат да ни пребият и да я вземат.
– Книгата ти е твърде неясна, Даниел – каза Роланд. – Дойдохме във Виена, търсейки списък.
– Желанията – каза Даниел. – Знам.
– Но това беше всичко, което знаехме. В часовете между пристигането си и пленяването ни от Съдниците, ходихме в седем различни градски архива и не намерихме нищо. Беше глупаво. Привлякохме твърде много внимание.
– Аз съм виновен – промърмори Даниел. – Трябваше да разкрия повече неща, когато написах онази книга преди столетия. В онази епоха бях твърде импулсивен и нетърпелив. Сега не мога да си спомня какво ме отведе до списъка на желанията, или какво точно гласи той.
Роланд сви рамене:
– Може би и без друго нямаше да има значение. Когато пристигнахме, градът беше минно поле. Ако Предметът на желаният беше в нас, само щяха да ни го отнемат. Щяха да го унищожат, както са предизвикали унищожението на тези статуи.
– Повечето от тези творби и без друго бяха фалшификати – каза Даниел, което намали чувството на вина на Лус заради онова, което бяха причинили на музея. – А за момента Прокудениците могат да се справят със Съдниците. Ние, останалите, трябва да побързаме да намерим предмета на желанията. Казваш, че сте влезли в библиотеката на Хофбург?
Роланд кимна.
– А университетската библиотека?
– Хм, да – каза Анабел, – и вероятно не бива скоро да си показваме физиономиите отново там. Ариана унищожи няколко много ценни пергаментови свитъка в Специалните им колекции...
– Хей – сопна се Ариана, възмутена. – Залепих ги отново!
Гръмък тропот от стъпки прозвуча в коридора и главите на всички се стрелнаха рязко към отворения сводест вход. Поне още двайсет Съдници се опитваха да влетят в стаята, но Прокудениците ги възпираха на вратата със звездните си стрели.
Един от тях забеляза ореола в ръката на Даниел и ахна:
– Откраднали са първата реликва.
– И работят заедно! Ангели и демони, и... – върху Лус падна погледът на нечии присвити очи – онези, които не си знаят мястото; всички работят заедно за една нечиста кауза. Тронът не одобрява това. Никога няма да намерите предмета на желанието!
– Предмета на желанието – изрече Лус, най–сетне спомняйки си дълъг отегчителен урок по латински по време на час в „Доувър“. – Това е... единствено число. – Тя се извъртя рязко, за да застане с лице към Даниел. – Преди миг ти каза „желанията“. Това е множествено число.
– Предмет на желанието – прошепна Даниел. Виолетовите му очи започнаха да пулсират и скоро цялото му същество сякаш сияеше – по лицето му се разля усмивка на разпознаване. – Само едно нещо е. Точно така.
После някъде в далечината отекна плътният звън на църковна часовникова кула.
Беше полунощ.
Луцифер се беше приближил с още един ден. Оставаха още шест дни.
– Даниел Григори – изкрещя Фил, за да надвика камбаните, – не можем да ги удържаме вечно. Ти и твоите ангели трябва да си вървите.
– Тръгваме – извика в отговор Даниел. – Благодаря. – Той се обърна с лице към ангелите. – Ще посетим всяка библиотека, всеки архив в този град, докато...
Роланд изглеждаше обзет от съмнения.