При споменаването на ужасния клан на мис София през тялото на Лус премина мразовита тръпка.
– До един – Бродници из ефира – каза Дий. – В началото Старейшините бяха благородни. Имаше време, когато самата аз бях обвързана с тях. Разбира се, всички добри дезертираха – тя хвърли поглед към Лус и се намръщи, – не много време след като твоята приятелка Пен беше убита. У София винаги е имало нещо жестоко. Сега тази жестока жилка разпали и амбицията й. – Тя направи пауза, като извади бяла кърпичка, за да излъска едно ъгълче от сребърната количка за чай. – За какви мрачни неща говорим при новата си среща. Има обаче и една ярка светлинка. Ти си спомни как да минеш през моята Патина. – Дий се усмихна сияйно на Лус. – Отлична работа.
– Ти си създала тази Патина? – попита Ариана. – Нямах представа, че можеш да правиш това!
Дий повдигна вежда с едва доловима усмивка.
– Една жена не може да разкрива всичките си тайни, защото някой би могъл да се възползва от нея. Нали, момичета? – Тя направи пауза. – Е, сега, когато всички отново сме приятели, какво ви води в Първата университетска библиотека във Виена? Точно се канех да седна да изпия предутринния си жасминов чай. Наистина трябва да се присъедините към мен. Винаги приготвям твърде много.
Тя отстъпи настрана и показа сребърния поднос, отрупан с висок сребърен чайник, чинии от китайски порцелан с мънички сандвичи с краставица, с изрязани корички, пухкави кифлички със златисти стафиди и кристална купичка, пълна до ръба с гъста сметана и череши. Стомахът на Лус се преобърна при вида на храната.
– Значи ни очакваше – каза Ариана, като преброи с пръст чашите.
Дий се усмихна, обърна се и отново се зае да бута количката надолу по коридора. Лус и ангелите подтичваха, за да не изостават, докато токчетата на Дий потракваха по коридора и тя зави надясно и влезе в голяма стая, направена от същите розови тухли. Имаше ярък огън, който гореше в ъгъла, полирана дъбова маса за хранене, на която можеха да се настанят шейсет души, и огромен полилей, изработен от вкаменен дървесен ствол и украсен със стотици искрящи кристални поставки за свещи.
Масата вече беше подредена с фини порцеланови съдове за далеч повече гости, отколкото имаше в тяхната група. Дий се залови да пълни чаените чаши с чай е цвят на кехлибар, от който се вдигаше пара.
– Тук сме много неофициални: просто се настанявайте, където ви харесва.
След няколко настоятелни погледа от страна на Даниел, Ариана най–сетне пристъпи напред и леко докосна Дий, която изсипваше планина от сметана в една висока чаша и поставяше отгоре плодове, по гърба.
– Всъщност, Дий, не можем да останем за чай. Малко бързаме. Виждаш ли...
Даниел пристъпи напред.
– Стигна ли до теб вестта за Луцифер? Той се опитва да заличи миналото, като пренесе ангелското войнство напред от мига на Падението към настоящето.
– Това би обяснило треперенето – промърмори Дий, като пълнеше нова чаша с чай.
– И ти ли можеш да почувстваш времетръсите? – попита Лус.
Дий кимна.
– Повечето простосмъртни обаче не могат, в случай, че се чудиш.
– Дойдохме, защото трябва да открием къде най–напред се е случило Падението – каза Даниел, – мястото, където ще се появят Луцифер и Небесното войнство. Трябва да го спрем.
Дий изглеждаше странно невъзмутима и все така погълната от сервирането на чая, докато разделяше сандвичите с краставички. Ангелите я чакаха да реагира. Един пън в огъня се разцепи, изпука и се търкулна от решетката на огнището.
– И всичко – защото едно момче обичало момиче – каза тя най–накрая. – Доста разстройващо. Наистина изважда на бял свят най–лошото у всички стари врагове, нали? Съдниците стават необуздани, Старейшините убиват невинни. Толкова много злоба. Сякаш всички вие, падналите ангели, си нямате достатъчно тревоги. Предполагам, че сте ужасно уморени. – Тя се усмихна окуражително на Лус и отново направи знак на всички да седнат.