Както и преди, Лус едновременно виждаше и не виждаше Патината. Аморфната й граница бе видима в един миг – с преливащата се прозрачност на сапунен мехур – после изчезна. Но Лус можеше да я почувства как се оформя около малкото пространство в градината, където стояха тя и останалите, излъчвайки топлината и чувството, че са прегърнати от нещо, притежаващо мощна защитна сила.
Никой не проговори: чудото на Дий бе накарало всички да онемеят.
Лус изучаваше старата жена, която тананикаше толкова силно, че сякаш бръмчеше. Лус се изненада, когато усети, че вътрешната Патина беше завършена. Нещо, което преди миг не й се струваше цяло, сега й създаваше усещането за цялост. Дий кимна, притиснала ръце към сърцето си като за молитва.
– Намираме се в Патината, разположена във вътрешността на Патината. Намираме се в сърцето на безопасността и сигурността. Когато отворя външния край за Съдниците, уповавайте се на тази сигурност и останете спокойни. Нищо лошо не може да ви се случи.
Тя прошепна отново думите – Светлина, обкръжи ни, любов, обгърни ни, Патина, подслони ни от злото, което неизменно ще дойде – и Лус откри, че шепне заедно с нея. Гласът на Даниел също пригласяше.
После се появи дупка, като струя студен въздух, нахлуващ в топла стая. Те се скупчиха по–плътно един до друг, притискайки криле един към друг, с Лус в средата. Гледаха движещото се небе.
От високо горе се разнесе яростен писък и хиляда други се присъединиха към него. Сега Съдниците можеха да видят ставащото.
Спуснаха се в рояк към дупката.
По–голямата част от отвора беше невидима за Лус, но сигурно се беше намирала точно над комина на кафявата къща. Точно натам се отправиха Съдниците, подобно на крилати мравки, които нападат съборен буркан с конфитюр. Те тупваха глухо по покрива, по тревата, по стрехите на къщата. Наметалата им се полюшваха леко от удара при грубите кацания. Очите им обхождаха имота – едновременно можеха и не можеха да доловят присъствието на Лус, Дий и ангелите.
Лус бе затаила дъх и не издаваше нито звук.
Съдниците продължаваха да прииждат. Скоро дворът гъмжеше от твърдите им сини криле. Те обкръжиха вътрешната Патина на Дий, като хвърляха хищни вълчи погледи право към мястото, където се криеше търсената от тях плячка. Но Съдниците не можеха да видят ангелите, момичето и Бродницата в ефира, скрити на сигурно място вътре.
– Къде са? – изръмжа един от тях: наметалото му се оплете в море от сини криле, докато той се провираше през тълпата от свои събратя. – Някъде тук са.
– Пригответе се да полетите бързо и усилно към Авиньон – прошепна Дий, стоейки сковано, докато един Съдник с голямо родилно петно на лицето се наведе навътре близо до границите на тяхната Патина и започна да души като прасе, което търси помия.
Крилете на Ариана трепереха и Лус разбра, че тя си мислеше за онова, което й бяха причинили Съдниците. Лус посегна да хване ръката на приятелката си.
– Роланд, какво ще кажеш за един мощен пожар? – изрече Даниел с присвити устни.
– Няма проблем. – Роланд преплете пръсти и сбърчи чело, после отправи съсредоточен поглед към кафявата къща. Разнесе се мощен взрив, като от избухваща бомба, и Първата университетска библиотека експлодира. Пищящите Съдници бяха запратени в небето на Патината, с плащове, обгърнати в пламъци, подобни на пръсти.
Роланд махна с ръка и дупката, където се беше намирала библиотеката, се превърна във вулкан, от който през моравата блъвнаха пламъци и потекоха реки от лава. Дъбът се подпали. Пламъците се разпростряха из клоните му, сякаш те бяха кибритени клечки. Лус беше изпотена и замаяна от горещината, която преминаваше през Патината, но макар че Съдниците бяха отхвърлени назад от отразените шокови вълни, групата в малката Патина на Дий не се опари.
Дий извика: „Да политаме!“ точно когато торнадо от горещ, пламтящ въздух връхлетя през двора, като погълна сто Съдници и ги издигна в пламтящата си вътрешност, завъртайки ги като въртележка през ливадата.
– Готова ли си, Лус? – Ръцете на Даниел се обвиха около нея точно когато тези на Роланд се обвиха здраво около Дий. Димът рикошираше от стените във външния край на Патината, но на Лус й беше трудно да диша през възпаленото си, натъртено гърло.
После Даниел я повдигна от земята. Летяха право нагоре. С периферното си зрение Лус виждаше изпъстрените с жилки криле на Роланд отдясно, Анабел и Ариана отляво. Крилете на всички ангели се размахваха толкова бързо и силно, че тъпчеха чиста ослепителна ярка нишка от светлина, право нагоре извън огъня и навътре в ясния син въздух.