– Ти си най–добрата ми приятелка, Кали – каза накрая Лус. – Преживявам нещо, което не разбирам. Но ти нямаш вина. Съжалявам, че не знам как да бъда по–конкретна, но ми липсваше. Толкова много.
Раменете на Кали се напрегнаха.
– Едно време ми казваше всичко. – Но погледите, който си размениха, даваха да се разбере, че и двете момичета знаеха, че това вече не е възможно.
Отвън пред къщата се затръшна автомобилна врата.
През отворените щори Лус гледаше как Даниел си проправя път по пътеката на родителите й. И макар да бе минал по–малко от час, откакто я беше оставил, Лус почувства как пулсът й се ускорява, а бузите й поруменяват при вида му. Той вървеше бавно, сякаш се носеше плавно, червеният му шал се вееше зад него. Дори Кали зяпна.
Родителите на Лус се събраха във фоайето с тях. Тя прегръща дълго всеки от тях: първо баща си, после майка си, след това Кали, която я притисна силно и прошепна бързо: „Това, което видях снощи – ти, пристъпваща в онази... онази сянка – беше прекрасно. Просто искам да знаеш това“.
Лус почувства как очите й отново парят. Притисна Кали в отговор и прошепна:
– Благодаря.
После тръгна надолу по пътеката и влезе в обятията на Даниел и всичко, което можеше да последва заедно с тях.
* * *
– Ето ви и вас, влюбени гълъбчета – пропя Ариана, като подаде глава иззад дълъг библиотечен шкаф. Тя седеше с кръстосани крака на дървен библиотечен стол, жонглирайки с няколко кожени торбички. Носеше гащеризон и военни ботуши, а тъмната й коса беше сплетена на малки плитчици.
Лус не преливаше от радост да е отново в библиотеката на „Меч и Кръст“. Тя бе ремонтирана след пожара, който я беше унищожил, но още миришеше, сякаш там беше изгоряло нещо голямо и гадно. От училищната управа бяха обяснили пожара като странно произшествие, но някой беше загинал – Тод, тих и мълчалив ученик, когото Лус почти не беше познавала до нощта, в която бе умрял, – и Лус знаеше, че под повърхността на историята се крие нещо по–мрачно. Винеше себе си. Станалото й напомняше твърде много за Тревър, едно момче, по което някога си бе падала, което беше загинало в друг необясним пожар.
Сега, докато тя и Даниел завиваха зад ъгъла на един книжен стелаж към частта от библиотеката, отделена за учене, Лус видя, че Ариана не е сама. Всички бяха там: Габ, Роланд, Кам, Моли, Анабел – дългокракото момиче–ангел с наситено розовата коса, – дори Майлс и Шелби, които развълнувано махаха с ръце и изглеждаха определено различни от другите ангели, но също и различни от простосмъртните тийнейджъри.
Майлс и Шелби бяха... наистина ли се държаха за ръце? Но когато Лус погледна отново, ръцете им изчезнаха под масата, на която седяха всички. Майлс смъкна бейзболната си шапка по–ниско. Шелби се прокашля и се приведе над някаква книга.
– Твоята книга – каза Лус на Даниел в мига щом забеляза дебелия гръб на книгата с кафявото ронещо се лепило близо до най–долния край. Заглавието върху избелялата корица гласеше: „Пазителите: Митът в средновековна Европа, от Даниел Григори“.
Ръката й посегна автоматично към бледосивата корица. Тя затвори очи, защото това й напомни за Пен, която беше намерила книгата през последната нощ на Лус като ученичка в „Меч и Кръст“ и защото снимката, залепена отвътре на предната корица, беше първото нещо, което я бе убедило, че онова, което Даниел й бе разказал за тяхното минало, може да е възможно.
Беше снимка, взета от друг живот, в Хелстън, Англия. И макар че не би трябвало да е възможно, в това нямаше съмнение: младата жена на снимката беше тя.
– Къде я намери? – попита Лус.
Гласът й сигурно беше издал нещо, защото Шелби попита:
– Във всеки случай, какво толкова важно има в това прашно старо нищо?
– Скъпоценно е. Сега е единственият ни ключ – каза Габ. – София се опита да го изгори веднъж.
– София? – Ръката на Лус се стрелна към сърцето. – Мис София се е опитала – пожарът в библиотеката? Това е била тя? – Останалите кимнаха. – Тя уби Тод – каза Лус вцепенено.
Значи вината не беше на Лус. Още един живот, който да тежи на съвестта на София. Това ни най–малко не накара Лус да се почувства по–добре.
– И тя едва не умря от шок вечерта, когато ти й я показа – каза Роланд. – Всички бяхме шокирани, особено когато доживя да разкажеш за това.
– Говорехме как Даниел ме целуна – спомни си Лус и се изчерви. – И факта, че оцелях след това. Това ли е изненадало мис София?